Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Мама защо финаги плаче? — пита.

— Тя се и смее.

— Не толкофа често.

— Понякога не е лесно да сме онези, които трябва да бъдем.

— Не се ли случфа от само себе си?

— Ако си късметлия.

— Не разбирам.

— Един ден може би ще разбереш.

По някое време след полунощ Оуди усеща как Каси се пъха между завивките и притиска голото си тяло до неговото. Тя плъзва крак около него, вдига се на колене и го яхва, оставя наболата му брада да се отърка в бузата й, докосва устните му със своите.

— Трябва да сме тихи.

— Сигурна ли си, че го искаш? — пита Оуди.

Каси търси погледа му.

— Утре си отиваме вкъщи.

— Радвам се.

Тя въздъхва със свистене, спуска се над него, стяга тазовите си мускули и го кара да изпъшка.

Единайсет години без жена, но мускулите пазят спомена. Може би това имат предвид хората, като казват, че животните действат по инстинкт и знаят какво да правят, без да им се показва. Докосване. Целувка. Движение. Въздишка.

Когато всичко свършва, Каси се измъква и се връща в другото легло. Оуди заспива, а щом се събужда, се чуди дали не е било само сън.

Оуди прави любов с Белита за първи път в нейната стая, в къщата на Ърбан в планината. Шефът му беше отишъл в Сан Франциско по „семейни дела“, което за Оуди беше метафора за нещо по-различно. Ърбан казваше, че Сан Франциско е пълен с „педали и мъжки курви“, но можеше да е също така оскърбителен и по адрес на демократите, академиците, природозащитниците, евангелистите, вегетарианците, реферите, италианците, китайците, сърбите и евреите.

В продължение на два месеца Оуди караше Белита по финансовите обиколки на Ърбан, за да взема и да носи пари. Работата й беше да преброи сумата, да напише разписка и да отнесе парите в банката. Някои дни им оставаше време да отидат на пикник на плажа „Ла Йола коув“ или до Пасифик бийч; да пият лимонада и да ядат сандвичи, които Белита приготвяше сутрин. После се разхождаха по дървените пътеки покрай щандове със сувенири, барове и ресторанти, смесваха се с други пешеходци, велосипедисти и хора на ролери. Оуди разказваше за себе си с надеждата, че и тя ще направи същото, но Белита рядко споменаваше миналото си. Лежаха заедно на едно одеяло на „Ла Йола“, той вдигаше пръсти нагоре и правеше сенки, които разиграваше по клепачите й. После береше маргаритки и ги сплиташе, за да направи корона, която слагаше на главата й.

— Сега си принцеса.

— С бурени на главата ми?

— Цветя, не бурени.

Тя се разсмя.

— Отсега нататък тези ще са любимите ми цветя.

Всеки следобед я оставяше вкъщи, отваряше вратата на колата и я гледаше как тръгва по алеята. Белита не се обръщаше да му помаха и не го канеше вътре. В часовете след това той се опитваше да си припомни всяка подробност от лицето й, да види ръцете, пръстите, нащърбените й нокти и меката част на ушите й, която сякаш приканваше устните му. Но Оуди непрекъснато променяше разни неща в зависимост от начина, по който се чувстваше в конкретния ден. Представяше си я като девственица, принцеса, майка или курва — не халюцинации, а различни любовници в образа на една и съща жена.

Плах както винаги, Оуди не й казваше нищо. После, когато останеше сам, изричаше каквото мисли, изразяваше доводите си с красноречие и страст. „Утре — казваше си. — Утре ще е денят.“

Накрая, един следобед, отвори вратата на колата и преди Белита да успее да излезе навън, хвана китката й, привлече тялото й към своето и притисна устните й в неловка целувка.

— Достатъчно! — каза тя и го избута от себе си.

— Обичам те.

— Не говори глупости!

— Красива си.

— Самотен си.

— Може ли да те целуна пак?

— Не.

— Искам да бъда с теб.

— Ти не ме познаваш.

Оуди я прегърна. Целуна я силно и я притисна близо до себе си в опит да разтвори устните й, но тя ги стискаше здраво. Отказа да я пусне и бавно усети отпускането на тялото й. Белита се предаде. Открехна зъби, отметна глава назад, обви врата му с ръце.

— Ако ти позволя да преспиш с мен, ще ме оставиш ли на мира? — попита, сякаш ужасена от мисълта какво би могло да се случи, ако го допусне дори и крачка в територията си.

— Не — отговори Оуди, вдигна я и я внесе на ръце в къщата.

Влязоха с препъване в спалнята, разсъблякоха се трескаво, непохватно, разкопчаваха, откачваха, трепереха, дърпаха, ритаха, танцуваха на един крак, без да искат да се пуснат дори за миг. Той ухапа устната й. Тя дръпна косата му. Той хвана китките й и ги задържа над главата й, целуваше я, сякаш иска да отнеме и последния й дъх.