Майкл Роботэм - На живот и смърт

Валдес паркира пред детската болница в Тексас, показва значката си на рецепционистката и заявява, че иска да види Бернадет Палмър. Следва тракане по компютърните клавиши, телефонни обаждания. Валдес гледа към основното фоайе и си спомня колко пъти той и Санди са минавали оттук. Седем години опитваха да имат бебе, посещаваха Семейния център по фертилност, минаха през слагане на инжекции по схема, пункция на яйцеклетки и оплождане в епруветка. Той намрази болниците. Намрази и децата на другите хора. Намрази ежемесечния вик на покруса, който чуваше, когато идваше цикълът на Санди.

Рецепционистката му подава пропуск за посетители и го упътва нагоре по стълбите. Казва му да се наслаждава на деня си, сякаш иначе би могъл да забрави.

Бернадет Палмър е в почивка. Валдес я открива в закусвалнята на болницата, на шестнайсетия етаж от западната кула. Не прилича на брат си. Висока е, с едър кокал, кръгло лице и нишки сива коса, измъкнати от кока й.

— Знаете ли защо съм тук? — пита я.

— Вече говорих с полицията.

— Брат ви свързвал ли се е с вас?

Избягва погледа му, гледа навсякъде, но не и в лицето му.

— Знаете ли, че да помагате на беглец е престъпление?

— Оуди излежа присъдата си.

— Избягал е от затвора.

— Оставал му е един скапан ден, защо просто не го оставите на мира?

Валдес си придърпва стол и за момент се възхищава на гледката. Не е особено красиво, но не вижда често града от този ъгъл. Оттук изглежда по-малко хаотичен и може да се види общият замисъл — малките улички, които се вливат в големите, и пейзажът, разделен на спретнати кутийки. Жалко, че не можем да видим всичко в живота отвисоко, да осъзнаем голямата картина и да поставим нещата в перспектива.

— Колко братя имате? — пита я.

— Знаете колко са.

— Единият е убиец на ченгета, а другият — просто убиец. Сигурно сте много горда.

Бернадет остава безмълвна за миг, оставя сандвича си и избърсва устата си с хартиена кърпичка. Сгъва я внимателно.

— Оуди не е като Карл.

— Какво означава това?

— Хората могат да ядат от една и съща тенджера, но да са различни.

— Кога за последно говорихте с Оуди?

— Не си спомням.

Валдес й отправя мазна самодоволна усмивка.

— Странно. Показах на началничката ви снимка. Тя каза, че някой, който е изглеждал точно като брат ви, е идвал да ви види тази сутрин.

Бернадет не отговаря.

— Какво искаше?

— Пари.

— Дадохте ли му?

— Нямам никакви.

— Къде е отседнал?

— Не ми каза.

— Мога да ви арестувам.

— Давайте, шерифе. — Протяга ръце напред. — Най-добре ме закопчайте. Може да съм опасна. О, да, вярно! Вие предпочитате да стреляте по хората.

Валдес не се поддава на провокацията, но с удоволствие би обърсал усмивката от лицето й с опакото на ръката си.

Бернадет увива хартията около сандвича си и го хвърля в кошчето за боклук.

— Връщам се в отделението си. Има болни деца, които се нуждаят от грижи.

Телефонът на Валдес звъни. Той поглежда светещия екран.

— Шерифе?

— Да.

— Обаждам се от диспечерския център в Хюстън. Искахте да ви съобщя, ако чуем името на Оуди Палмър. Преди час една от операторките ни е приела обаждане от жена, която е искала да знае дали е обявена награда за залавянето на Палмър. Не е дала името си.

— Откъде се е обадила?

— Не е казала.

— А номерът?

— Използвала е мобилен телефон. Проследихме сигнала до мотел на Еърлайн драйв, точно на магистрала „Норт“. Канех се да звънна на ФБР.

— Аз ще го направя — казва Валдес.

Момичетата гледат музикални клипове и танцуват по леглата. Някога гъвкава и смела, сега Каси има зачатъци на паласки над колана на дънките си, но знае как да се движи, вдигнала е ръце във въздуха и удря бедра в тези на Скарлет.

— Изпуснах ли купона? — пита Оуди.

— Покажи ни какво можеш! — отвръща Каси.

Оуди показва най-добрите си движения, пее заедно с Джъстин Тимбърлейк, но е минало толкова време от последния път, когато е танцувал, че изглежда тромав и непохватен. И двете момичета се строполяват на леглото със смях.

Оуди спира.

— Не се стеснявай, продължавай — окуражава го Каси.

— Да — додава Скарлет и имитира неговите танцови стъпки.

— Радвам се, че успявам да ви забавлявам — казва Оуди и пада по гръб на леглото.

Скарлет скача отгоре му. Той я гъделичка до припадък. После момичето му показва последните си рисунки, докато мляска с жълтеникава дъвка в уста.

— Нека да позная… това е принцеса.

— Аха.