Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Искам да се разходя по плажа — каза Белита.

— Започва да се стъмва.

— Моля те.

Оуди зави на следващата пресечка на магистралата „Олд Пасифик“, продължи по черен път под златистите скали и спря пред изоставена вишка на спасител. Белита остави сандалите си в колата. Изтича по ивицата пясък. Слънцето блестеше през тънката материя на роклята й и подчертаваше всяка извивка.

Оуди се затрудни със свалянето на ботушите. Нави нагоре дънките си. Намери Белита да цапа в пяната, издърпала по-нагоре по бедрата роклята си, за да не я напръска.

— Солената вода е много лечебна — каза му. — Когато бях малка, ми правиха операция на крака. Баща ми ме водеше на океана, където всеки ден сядах в един скален басейн, и кракът ми се оправи. Спомням си, че заспивах със звука на вълните. Затова обичам морето. Татко Океан ме помни.

Оуди не знаеше какво да каже.

— Ще плувам — заяви Белита. Изтича обратно на плажа, разхлаби роклята си и я избута надолу, остави я да падне на пясъка.

— Ами дрехите ти?

— Имам нови.

Нагази във водата по бельо и ахна от студа. Погледна през рамо — движение, което Оуди никога нямаше да забрави. Миг, запечатан в ума му: съвършенството на кожата й, музиката в смеха й; очите й — толкова наситенокафяви, че думата „кафяво“ бледнееше пред тях. И точно в този миг разбра, че винаги ще копнее за Белита, без значение дали ще прекарат живота си заедно, или ще се разделят същата тази вечер и той никога повече не я види.

Белита се гмурна под една вълна. Оуди я загуби от поглед. Измина време. Нагази по-дълбоко и извика името й. Все още не се беше появила на повърхността. Разкъса ризата си и я хвърли зад себе си. Влезе по-надълбоко, изпаднал в ужас. Подхлъзна се и водата го заля. Студът се уви около него.

Видя я точно преди вълната да се разбие в него и да го повлече надолу, усукала тялото му. Вече не знаеше кое е горе и кое — долу. Удари главата си в нещо твърдо. Завъртя се. Започна да рита към повърхността. Друга вълна го блъсна и заля. Оуди глътна вода и започна да се блъска на сляпо.

Усети ръце около кръста си. В ушите му прозвучаха прошепнати думи:

— Успокой се.

Някой го издърпа назад, докато краката му докоснаха дъното. Оуди пелтечеше, кашляше и сякаш бе погълнал цяла вълна. Белита взе лицето му в ръце, той избърса очи и също я погледна, взря се в нея напрегнато, погълнат от чувство за странна, обезпокоителна интимност.

— Защо не ми каза, че не можеш да плуваш? — попита Белита.

— Помислих, че се давиш.

Бельото й прилепваше по нея и той си спомни за първия път, когато я видя в къщата на Ърбан.

— Защо все се опитваш да ме спасяваш?

Оуди знаеше отговора, но се страхуваше от въпроса.

Валдес звъни на Санди четири пъти преди закуска, убеждава я, че всичко е наред и скоро ще заловят Оуди Палмър. Разговорите им са кратки и напрегнати, далечни и пропити с неизказани обвинения и оправдания. Пропуските и мълчанието между изречените думи описват твърде добре брака им и той се пита откога е така.

В началото беше различно. Срещна Санди при мъчителни обстоятелства. Беше облечена в болнична престилка и седеше на края на болничното легло. Ридаеше на рамото на психолога, който консултира изнасилени жени. Дрехите й бяха изпратени в лабораторията, а родителите й бяха отишли да й донесат други от къщи. Санди беше само на седемнайсет и бе изнасилена от някакъв футболист на купон, вдигнат в чест на училищния отбор по футбол в края на спортния сезон.

Родителите й бяха религиозни, спазваха закона. Добри хора. Но не искаха да видят дъщеря си разпъната на кръст от адвоката на защитата, така че изобщо не повдигнаха обвинение срещу момчето.

Валдес поддържаше контакт със семейството и пет години по-късно засече Санди случайно в един бар в Магнолия. Започнаха да излизат, сгодиха се и се ожениха на двайсет и третия й рожден ден. В действителност двамата нямаха много общо. Тя обичаше модата, музиката и ваканциите в Европа. Той предпочиташе футбола, НАСКАР и лова. Харесваше му сексът им да е сериозен, почти церемониален, а тя предпочиташе да се смее, да гъделичка и да се закача. Валдес искаше от нея да е скромна, представителна и очарователна, докато тя искаше той понякога да я преобърне, да затисне краката й и да я вземе изотзад.

Санди си мислеше, че не може да забременее заради изнасилването. Че яйчниците й са покрити с нещо зловредно и нищо не може да покълне в нейната градина. Или може би беше божие наказание за нейната разпуснатост. Не беше девствена, когато отиде на онова парти. Не беше девствена, откакто беше на петнайсет. Ако само беше изчакала… Ако само се беше запазила чиста…