Майкл Роботэм - На живот и смърт

— А това е кон?

— Не, това е еднолог.

— Разбира се, че е еднорог. А този кой е?

— Ти.

— Наистина ли? Какъв съм аз?

— Ти ши плинцът.

Оуди се ухилва и поглежда към Каси, която се преструва, че не ги слуша. Светът на Скарлет явно е населен с принцеси, принцове, замъци и приказки с щастлив край. Сякаш се опитва да си измисли нов живот и да го направи реалност.

Каси застава с гръб към дръпнатите пердета, скръстила ръце. Оуди я поглежда.

— Мислех, че няма да останете.

— Тръгваме си утре.

Следва дълго мълчание.

— Може би трябва да обмислиш да се приберете у дома.

Младата жена свежда поглед.

— Не сме добре дошли там.

— Откъде знаеш?

— Татко ми го каза.

— Кога?

— Преди шест години.

— Човек може да промени мнението си десет пъти за шест години. Избухлив ли е?

Каси кима.

— Някога удрял ли те е?

В очите й проблясва пламък.

— Не би се осмелил.

— Виждал ли е Скарлет?

— Дойде в болницата, но не му позволих да я види. Заради начина, по който разговаря с мен.

— Звучиш малко като него.

Един мускул потрепва отстрани на челюстта й.

— Изобщо не съм като него.

— Избухлива си. Непреклонна, заядлива, безкомпромисна…

— Не знам какво означават половината от тези думи.

— Не се предаваш.

Каси свива рамене.

— Защо не му се обадиш? Бъди над нещата. Виж какво ще се случи.

— А може би трябва да си гледаш работата.

Оуди се навежда през леглото и взема мобилния телефон на Каси. Тя се опитва да го грабне от него.

— Ще му звънна.

— Не!

— Ще му кажа, че ти и Скарлет сте добре. — Оуди държи телефона така, че тя не може да го достигне. — Едно обаждане, какво лошо има?

Каси изглежда уплашена, отчаяна.

— А ако затвори телефона?

— Той ще изгуби, а не ти.

Каси сяда на края на леглото, стиснала ръце между коленете си, пребледняла. Скарлет явно усеща, че се случва нещо важно, пропълзява до нея и слага глава на рамото й.

Оуди набира номера. Мъжът от другия край на линията отговаря сърдито, сякаш са го откъснали от любимото му телевизионно предаване.

— Господин Бренън ли е?

— Кой се обажда?

— Един приятел на Каси… на Касандра.

Следва миг на колебание. Оуди чува дишането на господин Бренън. Поглежда към Каси, очите й са се изпълнили с крехка надежда.

— Тя добре ли е? — пита мъжът.

— Добре е.

— А Скарлет?

— И двете са добре.

— Къде са?

— В Хюстън.

— Другата ми дъщеря каза, че Каси е заминала за Флорида.

— Не й е потръгнало, господин Бренън.

Отново има дълга пауза, но Оуди не оставя мълчанието да се проточи.

— Не ме познавате, сър, и нямате причина да ме изслушате, но вярвам, че сте добър човек, който винаги се е опитвал да направи най-доброто за семейството си.

— Аз съм християнин.

— Казват, че времето лекува всички рани, дори и най-дълбоките. Може би помните за какво сте се скарали с Каси. Знам как неразбирателствата могат да ескалират. Знам колко изнервящо може да е да гледаш как някой губи пътя си, да искаш да му попречиш да направи грешка. Но и двамата сме наясно, че някои неща не могат да се кажат или научат. Хората трябва да ги открият сами.

— Как се казваш, синко?

— Оуди.

— Защо ми се обаждаш?

— Дъщеря ви и внучката ви се нуждаят от вас.

— Тя иска пари, така ли?

— Не, сър.

— Защо не ми се обади сама?

— Много е упорита… в добрия смисъл. Може би го е наследила от вас. Горда е. Добра майка е. Справя се с всичко сама.

Господин Бренън настоява да чуе още за тях. Звучи тежко, разкаяно. Оуди продължава да говори, отговаря на въпроси, слуша за спорове, които не изглеждат така ясни, след като е минало толкова време. Жена му починала. Работел на две места. Не отделял на Каси вниманието, което заслужавала.

— Тя е тук сега — казва Оуди. — Искате ли да говорите с нея?

— Да, искам.

— Изчакайте.

Оуди поглежда Каси. Докато е слушала разговора им, тя му се е сторила изпълнена с надежда, ядосана, уплашена, смутена, упорита и готова да заплаче. Сега взема телефона, хваща го в две ръце, сякаш се страхува, че той може да падне и да се счупи.

— Татко? — Сълза се спуска по бузата й към ъгълчето на устата.

Оуди хваща Скарлет за ръка.

— Къде отиваме?

— Навън.

Завързва кецовете й и двамата излизат от стаята, минават по стълбите и покрай басейна, под чиято повърхност струи мътна синя светлина. Вървят между редици паркирани коли и палмови дървета, покрай главния път и към бензиностанцията, където Оуди й купува близалка и гледа как Скарлет я яде от основата към върха.