Майкл Роботэм - На живот и смърт

Зад Лестър момиче с голи гърди, обсипани с пайети прашки и на токчета се върти на пилон, светлините оцветяват кожата й в розово. Има големи гърди, леко отпуснати, осеяни с леки стрии като паяжина, по-бели от останалата част от тялото й. Половин дузина разсъблечени мъже седят на масите пред нея и се накланят напред, за да надничат през разтворените й колене.

Лестър не се изненадва да види Мос. Всъщност почти не реагира.

— Кога излезе?

— Предния ден.

— Мислех, че ще си я излежиш докрай.

— Промяна в плана.

Лестър притиска чашата с бърбън към челото си. Мос си поръчва бира.

— Колко време мина?

— Петнайсет години.

— Сигурно всичко ти се вижда променено. На бас, че никога не си чувал за айпад или смартфон.

— Бях в затвора, не в Арканзас.

— Кажи ми тогава коя е Ким Кардашиян.

— Кой?

Лестър се тупва по бедрото, смее се и разкрива златните си зъби. Един от по-пияните клиенти се хвърля към гъвкавата стриптийзьорка, човек от охраната сграбчва главата му в здрава хватка и го изкарва навън.

— Не мога да разбера защо го правят — казва Лестър. — Момичето няма нищо против.

— Питал ли си я?

— Обискираха мястото два пъти през последните шест месеца. Прахосват парите на данъкоплатците, ако питаш мен.

— Не знаех, че плащаш данъци.

— Говоря сериозно. Това, което правят хората в личното си време, не е ничия работа. Ако искат да харчат парите си за скъпи напитки в стриптийз клубове като този, защо да ги спираш? Такива клиенти помагат на някое бедно момиче да храни децата си или да си осигури образование. Къде е моралният проблем при тези толкова трудни в икономически план времена?

— Искаш по-слаба намеса на правителството.

— Аз съм капиталист, но не от оня превзет женчовски капитализъм, дето го практикуват в тая държава. Искам да видя чистата форма на капитализма. Искам да видя една Америка, в която, ако имаш достатъчно пари, можеш да правиш каквото си поискаш. Ако искаш да бетонираш цял Канзас и имаш достатъчно пари за целта — давай. Ако искаш да ровиш за петрол и газ, плати си и можеш да действаш. Вместо това имаме безброй правила, ограничения, проклетите природозащитници, неандерталците от Чаената партия [40] Американско политическо движение, което има важна роля в Републиканската партия и е известно с консервативните си идеи. — Б. пр. и мекушавите социалисти. Нека шибаните пари решават нещата!

— Говориш като истински патриот — отбелязва Мос.

Лестър вдига чаша за наздравица:

— Амин! — Пие и изправя раменете си назад. — Какво искаш?

— Искам среща с Еди Босия.

— Да не си луд? Току-що си излязъл.

— Трябва ми малко информация.

Лестър разтрошава малко лед със зъби.

— Мога да ти дам телефона му.

— Не, искам да го видя.

Лестър го поглежда подозрително.

— А ако той не иска да те види?

— Кажи му, че съм приятел на Оуди Палмър.

— За онези пари ли става дума?

— Както каза ти, Лестър, винаги става дума за пари. — Мос вдига бирата си и отпива дълга бавна глътка. — Има и още нещо.

— Какво?

— Трябва ми 45-милиметров. Чист. Зареден.

— Да ти приличам на прост мошеник?

— Ще си платя.

— О, да, със сигурност.

Валдес паркира пикапа си далеч от мотела и изминава пеша последните две пресечки, обвит в облаци прах от минаващите камиони по шестлентовия път. Сгушен в якето си и защитен от студа, той спира на входа, където върховете на палмите се огъват от вятъра, а луната изглежда като сребърна чиния зад едрите им листа.

Нощният управител е латиноамериканец на средна възраст. Седи, качил крака на бюрото на рецепцията, и гледа мексикански сапунен сериал, в който актьорите са с прически и дрехи от преди двайсет години и говорят така, сякаш се канят да се изчукат или да се сбият.

Шерифът показва значката си и управителят го поглежда неспокойно.

— Виждал ли си този мъж? — пита Валдес и му показва снимка на Оуди Палмър.

— Да, но не и през последните дни. Косата му е различна сега. По-къса.

— Наел ли е стая?

— Приятелката му нае. Тя е горе, на втория етаж. Детенцето й е с нея.

— Кой номер е стаята?

Нощният управител прави справка в компютъра.

— 239. Касандра Бренън.

— Каква кола кара?

— Хонда. Пълна трошка. Натоварена с боклуци.

Валдес отново показва снимката.

— Кога го видя за последен път?

— Не работя през деня.

— Кога?

— Предната вечер. Какво е направил?

— Той е издирван беглец. — Валдес прибира снимката. — Стаите, съседни на тяхната, заети ли са?