Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Не можете да се храните тук, ако не купите нещо.

— Не пречим на никого — казва жената.

— Цапате всичко.

Оуди вдига таблата си и отива до сепарето.

— Побързайте, момичета, решихте ли какво искате? — Отпуска се на седалката срещу тях и поглежда управителя. — Проблем ли има?

— Не, сър.

— Чудесно, може ли тогава да ни донесете малко допълнителни салфетки.

Управителят си мърмори нещо и се оттегля. Оуди нарязва хамбургера си на четвъртинки и го бутва през масата. Момичето се протяга към храната, но майка му го плясва през ръката.

— Не се взема храна от непознати. — После поглежда Оуди обвинително. — Следиш ли ни?

— Не, госпожо.

— Да ти приличам на стара мома?

— Не.

— Тогава не ме наричай „госпожо“! По-млада съм от теб. И нямаме нужда от благотворителност.

Момичето изписуква разочаровано. Поглежда към хамбургера, а после към майка си.

— Знам какво правиш. Опитваш се да спечелиш доверието ми, за да можеш да ни причиниш ужасни неща.

— Страдаш от параноя — отвръща Оуди.

— Не съм наркоманка или проститутка.

— Радвам се да го чуя. — Оуди отпива от кафето си. — Ще се върна там, където седях, ако искаш.

Жената не казва нищо. На неоновата светлина Оуди вижда луничките по носа и очите й, които са — какви? — зелени или сини, или нещо средно. Малкото момиченце е успяло да си открадне четвъртинка от хамбургера и го яде, като се прикрива с ръчичка. Протяга се и си взема пържен картоф.

— Как се казваш? — пита я Оуди.

— Шкарлет.

— Получи ли нещо срещу този зъб, Скарлет?

Тя кима и вдига нагоре куклата си, Парцаливата Ан [17] Героиня на американския писател Джони Грюел (1880–1938) от поредица книги, написани и илюстрирани за малки деца. По-късно започва да се произвежда парцалена кукла с червена прежда за коса и триъгълен нос, наречена Парцаливата Ан. — Б. пр. , която изглежда втора ръка, но и много обичана.

— Как си я кръстила?

— Бети.

— Хубаво име.

Скарлет покрива носле с ръкава си.

— Ти милишеш.

Оуди се засмива.

— Имам намерение да си взема душ скоро. — Протяга ръка. — Аз съм Спенсър.

Скарлет поглежда протегнатата длан, извръща очи към майка си и едва след това протяга своята. Цялата й ръчичка се побира в юмрука му.

— А как е твоето име? — пита Оуди майката.

— Каси.

Жената не поема ръката му. Въпреки хубостта й Оуди може да види твърдата обвивка на Каси като белези, покрили стара рана. Може да си я представи как расте в бедняшки квартал, как мами момчетата да й купят ледено десертче в замяна на бърз поглед под гащичките й, как използва сексуалността си, но никога не осъзнава напълно опасностите на играта.

— И какво правите навън толкова късно, дами? — пита Оуди.

— Не е твоя работа.

— Ние шпим в колата — казва Скарлет.

Майка й изшътква. Детето гледа към пода и прегръща куклата си.

— Знаеш ли някой евтин мотел наблизо? — пита Оуди.

— Колко евтин?

— Евтин.

— На едно пътуване с такси са.

— Няма проблем. — Става от сепарето. — Е, аз по-добре да тръгвам. Приятно ми беше да се запознаем. — Прави пауза. — Кога за последно си взехте горещ душ?

Каси го поглежда гневно. Оуди вдига ръце в защита.

— Това не прозвуча добре. Извинявай. Просто някой ми открадна портмонето в автобуса и ще е проблем да си взема стая в мотел без документ за самоличност. Имам достатъчно пари, но не и документи.

— Какво общо има с мен това?

— Ако ти се регистрираш за стаята, аз ще я платя. Ще платя за две стаи. Ти и Скарлет можете да вземете едната.

— Защо ти е да го правиш?

— Трябва ми легло, а на вас двете — душ.

— Може да си изнасилвач или сериен убиец.

— Може да съм избягал затворник.

— Да бе.

Каси се вглежда внимателно в лицето му, сякаш се опитва да реши дали е на път да вземе глупаво решение.

— Имам електрошок — предупреждава го внезапно. — Само опитай нещо, и ще те поваля.

— Не се и съмнявам.

Колата на Каси е потрошена хонда, паркирана в празен парцел зад табела на „Кока-кола“. Младата жена къса квитанция, поставена зад чистачките й, и я смачква на топка. Оуди носи Скарлет на ръце, главата й почива на гърдите му. Спи. Изглежда толкова малка и крехка, че той се страхува да не я счупи. Спомня си последния път, когато носи дете — малко момче с толкова кафяви очи, че придаваха истински смисъл на думата „кафяво“.

В колата Каси се навежда, тъпче спални чували в ъглите и дрехи в куфар, за да пренареди нещата им. Оуди оставя Скарлет на задната седалка и слага възглавница под главата й. Двигателят се запъва няколко пъти, преди да запали. „Стартерът почти е заминал“ — мисли си Оуди и си спомня годините, прекарани в гаража на татко му. Шасито остъргва бордюра, когато се спускат на безлюдната улица.