Майкл Роботэм - На живот и смърт

Изстенва, изправя се на крака и се затичва по брега. Куршумите се забиват в пясъка и профучават край ушите му. Не стрелят безразборно. Между всеки изстрел има пауза. Тези хора не са аматьори, а професионалисти, които се прицелват. Дошли са да си свършат работата.

Оуди бяга на зигзаг и пада в друга низина, хваща безпомощната си ръка и се взира в небето, като обмисля избора си или липсата на такъв.

„Предай се.“

Не.

„Изправи се.“

Не мога.

Хвърля поглед към пътя, по който е дошъл, и вижда сенки, скрити в рошавите туфи трева, където насекомите са замрели в тишина. Призраци. Привидения. Фурии. Разгневени богове. Мъжете презареждат. Чакат го.

Мос и Дезире са стигнали до къщата и докато клечат под верандата, вдишват хладния аромат на цимент и тропическа папрат. Някой лежи най-долу на стълбището и държи лицето си. Стене. Горе се чуват гласове. Двама души слизат по стълбите — тийнейджър и човек с автоматичен пистолет.

— Прави каквото ти се казва!

— Ти го застреля!

— Млъквай!

Дезире разпознава гласа на по-възрастния мъж. Мос стои точно под стълбите, докато те слизат; пресяга се през дървените стъпала и хваща глезен. Валдес полита напред. Макс трябва да отскочи встрани. Дезире излиза от сенките и допира пистолет до главата на шерифа.

— Не мърдай!

— Слава богу, че си тук — казва Валдес. — Намерихме Палмър. Измъква се.

Дезире поглежда към момчето.

— Макс?

Момчето кима.

— Добре ли си?

— Трябва да помогнете на Оуди — извиква умолително. — Те ще го убият.

Дезире никога не е чувала глас, изпълнен с толкова тревога и отчаяние, с такава искреност, затова се извръща и поглежда в посока на сочещата му ръка. В този миг Валдес се пресяга за автоматичния пистолет и се претъркаля по гръб, за да напипа спусъка. Но Мос е предвидил действието му. Изблъсква Макс встрани и стреля в гърдите на шерифа. Оръжието му не пробива жилетката, но Валдес изпуска пистолета и се свива на кълбо; стене и обвива ребрата си с ръце.

Когато Мос вдига очи, Макс е побягнал и тича с все сила към плажа.

— Спри го — казва Дезире. — Ще го убият.

Мос вдига автоматичния пистолет и тръгва след него, тича бързо по мекия пясък. През повечето от последните петнайсет години е държал избухливостта си под контрол, но сега вече е невъзможно. Въпросът не е да утоли жаждата си за кръв или да уталожи някаква нужда; по-скоро в това да живее, а не да гние в затвора; в това, че един изпълнен с премеждия час струва повече от цял живот баналности и досада.

Чува звук от двигател и пред него, от върха на дюна, се спуска всъдеход, първо предната му гума е във въздуха, после задната. Върнали са се да вземат превозно средство, което сега разрива пясъка, и използват прожектор да търсят Оуди. Лъчът се движи напред-назад и за миг попада върху самотна фигура, която тича през дюните. Прилича на ранена патица, която пляска с криле през неравната трева.

Пушката се люшка в ранената ръка на Оуди. Има още един патрон. Прехвърля я в другата си ръка, обръща се и стреля, като почти пада на земята. Патронът полита нагоре. Оуди пада в една низина, устата му се пълни с пясък, а светлините опипват дюните над главата му. Тези хора няма да се откажат и да си тръгнат. Ще го преследват и ще го заловят.

Пред него има огради, издигнати насред плажа в смайваща структура, чиято цел е да се спре ерозията. В основата им има водорасли, изхвърлени от прилива. Оуди ги използва като прикритие и притичва от участък на участък. Близо до водата забелязва странна могила, която му прилича на изхвърлен кит, докато не осъзнава, че някой е издърпал лодка на пясъка, или може би тя се е откъснала от котвата си и е изплувала на брега. Оуди се мята на земята, зад фибростъклото на моторната лодка, и придържа рамото си. Пушката все още виси от ранената му ръка. Налага се да разтвори пръстите си със сила.

Всъдеходът, който го преследва, е спрял по-нагоре на плажа. Прожекторът го търси, плъзга се напред-назад по дюните.

Чува стъпки… някой тича презглава към него. Стиска пушката за топлата цев и се приготвя да я използва като бухалка.

„Ще отведа един от вас с мен, копелета такива!“

Замахва силно, но в последния момент пуска пушката, която се завърта покрай главата на Макс и пада с плясък във водата. Тийнейджърът се свлича до него и се опитва да си поеме въздух.

— Трябваше да тръгнеш в другата посока.

— Мисля, че баща ми е мъртъв.

Оуди не пита какво се е случило. Сега вече няма да оставят нито един от двама им жив.