Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Ще им отвлека вниманието. Ти тръгни към канала.

— Ела с мен.

— Не.

— Защо не?

— Не мога да плувам.

Макс поглежда към рамото на Оуди, а после към лодката. Изправя се и се опитва да я завлече към водата, но тя е закопана в сухия пясък. Накланя я наляво-надясно. Дърпа. Оуди бута. Бавно лодката започва да се спуска надолу по пясъка. Всъдеходът е стигнал до оградите, прожекторът осветява дюните и се насочва към края на водата.

Макс стои в плитчината. Двамата чакат следващата вълна и правят един последен опит. Лодката се плъзва в океана, Оуди пада по лице и се нагълтва с вода. Макс го изправя и избутва в лодката, преди да я дръпне по-навътре; нагазва все повече, докато спира да усеща дъното, а после започва да рита с крака.

Оуди поглежда над ръба на лодката и вижда, че всъдеходът спира. Миг по-късно лъч светлина заслепява очите му. Залп от изстрели натрошава фибростъклото на лодката и образува пукнатини като паяжина на кърмата. Оуди изкрещява на Макс да залегне и сам се просва на дъното на лодката в локва от дъждовна вода. Още изстрели пронизват корпуса. Оуди пропълзява назад и крещи името на Макс, но не го вижда.

Тийнейджърът се подава откъм левия борд на лодката, от лицето му капе вода.

— Прекалено близо сме до брега.

Оуди поглежда към плажа. Не са се отдалечили от всъдехода. Течението влачи лодката настрани. Един от стрелците тича по пясъка, докато друг контролира прожектора. Още куршуми се забиват в корпуса. Оуди ляга по лице на палубата, ризата му вече е мокра, притиснал е буза в по-дълбока локва. Солена вода. Потъват.

Стрелбата спира за миг. Оуди се прехвърля през борда, като се държи за ръба с една ръка. Двамата с Макс ритат с крака, но лодката само се подмята — натежала е прекалено много. Необяснимо светлината от прожектора се завърта настрани от тях, а куршумите започват да пропускат целта. Оуди поглежда към плажа и забелязва някой, който тича по пясъка, през храстите и тревите, като полеви защитник във футбола.

Мос Уебстър контролира нещата. Чувства се като в онази сцена от филма „Непреклонните“, в която Рустър Когбърн захапва юздите на коня, галопира сред дъжд от куршуми с пушка в една ръка и револвер в другата и крещи: „Хайде, презареди си оръжието, скапан кучи сине!“ Мос не обръща внимание на обстрела, отстрани изглежда като мъж, на когото не му пука; като мъж, ядосан до краен предел. Прожекторът се опитва да го освети, но човекът, който го управлява, започва да танцува като кукла на конци, докато куршуми обсипват гърдите му.

Другият стрелец се опитва да върне огъня, но е хванат в прожекторите — човешко привидение, извадено на показ от светлината. Мос стреля, докато автоматът се изпразва, а после го захвърля настрани. Върви напред, прицелва се и стреля, прицелва се и стреля.

Стрелецът е клекнал в класическа поза, точно както учат експертите в Куантико [64] Малък град в Североизточна Вирджиния, където се намира академията за подготовка на агенти на ФБР. — Б. р. , но това не му помага особено. В гърлото му се забива куршум, той потреперва и пада, а кръвта му обагря пясъка.

Следва тишина. Чува се само поклащането на лодката във водата. Оуди се държи с една ръка, подпрял брадичка на ръба. Водата е много студена, течението дърпа краката му и се опитва да го повлече надолу.

— Трябва да плуваме — казва Макс.

— Ти върви. Аз ще остана тук.

— Не е далеч.

— Рамото ми е много зле.

— Можеш да риташ с крака.

— Не.

— Няма да те оставя тук.

Оуди си спомня какво казваше баща му за вкопчването в плаващи останки — че трябва да се залови като лепка, но той не знаеше какво е лепка.

„Добре де, да се заловиш като еднорък мъж, който виси от скала, докато го гъделичкат.“

„Аз имам гъдел.“

„Знам.“

„Трябва да се заловиш като изплашено котенце за пуловер. Трябва да се заловиш като бебе, кърмено от Мерилин Монро.“

И Оуди се вкопчва в моторната лодка, докато пръстите му стават безчувствени и той не може да се държи повече със здравата си ръка. Изтощен и почти в безсъзнание, не усеща как се изпуска, не започва да драпа да се хване за нещо, нито се опитва да поеме още глътка въздух. Вместо това просто се плъзва под повърхността, уморен е от борбата и копнее да заспи.

Носи се към дъното и гледа нагоре към моторната лодка, като се чуди дали е възможно човек да види звездите изпод водата. После се появява тя — същият ангел, който му се яви през нощта, когато избяга от „Три реки“ и преплува „Чоук Кейниън“. Облечена е в прозрачна бяла роба, която се рее и вие около нея като на забавен каданс.