Майкл Роботэм - На живот и смърт

Сърцето му полита от радост. Щом тя е тук, той няма да умре сам. Белита обвива краката си около кръста му и придърпва главата му върху гърдите си. Той чувства топлината на тялото й и мекотата на косата й, която го гали по лицето.

Пред тях се разстила бъдещето им — ще се будят в сатенени чаршафи, ще слушат как океанът се разбива в брега. Ще закусват в кафене до пазара, ще ядат тортили и пържени банани. Ще плуват сред яснозелените вълни и ще лежат на пясъка, докато слънцето ги прогони обратно вътре, при прохладата на стаята със затворени кепенци, където ще правят любов под въртящите се перки на вентилатора…

— Трябва да се върнеш — прошепва му Белита.

— Не. Моля те, нека остана.

— Не е дошъл моментът.

— Изпълних обещанието си. Той вече е в безопасност.

— Все още се нуждае от теб.

— Толкова съм самотен.

— Сега вече имаш него.

Белита го целува и Оуди потъва по-надълбоко, щастлив да се удави в прегръдките й, но някой сграбчва яката на ризата му с ръка, хваща врата му и го издърпва нагоре, после рита енергично със силни момчешки крака и плува към брега.

Странно нещо е човек да се разпише в книгата за посетители и да влезе в затвор, където е прекарал почти една трета от живота си. Още по-странно е да тръгне надолу по тесния дълъг коридор към стаята за свиждания, покрай плексигласовите стъкла, където затворниците чакат да видят съпругите, майките, синовете и дъщерите си.

Оуди е доста нервен, когато сяда и оглежда обстойно редовете, където хлапета шават неспокойно върху скутовете на майките си, а те ги повдигат към плексигласа, за да лепнат целувка на прозрачната преграда.

Мос се появява и си придърпва стол, привежда се надолу, за да вмести огромната си фигура в прозореца за свиждания. Вдига телефона, който прилича на играчка в юмрука му.

— Здрасти!

— Как си, Голям тип?

Мос се ухилва.

— По-щастлив от риба във вода. Как е рамото?

Оуди повдига лявата си ръка, която все още е превързана.

— Кариерата ми в НБА приключи.

— Вие, белите, и бездруго не можете да скачате. — Мос се обляга назад на стола си и вдига крака на тясната масичка. — С какво дойде дотук?

— Агент Фърнис ме докара.

— Къде е тя?

— Говори с главния надзирател, но ще дойде да ти каже „здрасти“. Реши, че ще се радваме да прекараме малко време насаме.

— Надявам се, не мисли, че сме гейове?

— За теб, може би.

— Да бе, пробвай се да ми го кажеш в очите, като изляза оттук.

— И кога ще е това?

— Според адвоката ми имам добър шанс за ранно помилване, особено след като дадох показания срещу Валдес и Пилкингтън пред съдебните заседатели.

— Колко ранно?

— Преди да стана на петдесет, което май е доста близо, в общи линии.

— Като си говорим за близост, как е Кристъл?

— О, добре е. За малко я изпусна. Беше облякла една от любимите ми рокли — подчертава й циците.

— Гледай само специален агент Фърнис да не те чуе да говориш така.

— Спокойно, няма. — Мос се ухилва. — Гледа ли новините по телевизията?

— Да.

Мос говори за ареста на сенатор Даулинг. Обграден от телевизионни камери и джафкащи репортери, сенаторът бе поведен по улицата от двама агенти от ФБР — единият беше толкова нисък, че се виждаше само върхът на главата й. Съдебният състав бе обвинил Даулинг в подкупване на съдебната система и изкривяване на хода на правосъдието.

Клейтън Ръд едва не се прекатури от бързане да започне да съдейства на следствието и даде показания срещу Даулинг и Валдес.

Пилкингтън и Сеногълс бяха измислили всичко по думите на Валдес, който каза пред съда, че е бил просто пионка в обира. Действал под влияние на чичо си, който го заплашил да го изобличи и унищожи.

— Не съм убил никого — изкрещя на репортерите, докато го отвеждаха от съдебната зала.

Сигурно щеше да мине още цяла година, преди делото му да тръгне. Колко ли още хора ще се уловят в мрежата дотогава? Или може би институциите ще се консолидират и ще се опитат да ограничат щетите.

Макс се върна да живее със Санди, но само защото на Валдес му отказаха пускане под гаранция. Тя твърди, че не е знаела нищо за обира и за прикриването му, и Оуди й вярва.

— Ще бъдеш богат човек — казва Мос. — Десет години за престъпление, което не си извършил… ще ти дадат милиони.

— Не им искам парите.

— Естествено, че ги искаш. Мамка му! Дай ги на мен.

— Виж какво стана последния път, когато хората си мислеха, че имам пари.

— Да, но този път е различно. Невинен си.