Майкл Роботэм - На живот и смърт

Мос нарушава мълчанието:

— Защо Оуди не е казал на никого за момчето?

— Може би са го заплашили. Може би са заплашили живота на момчето.

Мос изсвирва през зъби.

— Това дете трябва да е скъпоценно за него.

— Защо?

— Не знаеш какви неща се случваха на Оуди в затвора. Преплува океан от лайна, в който повечето мъже биха се удавили.

Дезире го пренебрегна за миг, все още сглобяваше историята в главата си. Тя и Мос са работили за една и съща цел, но са се приближавали към нея от различни посоки. Заедно бяха създали завладяваща история, но това не я правеше истина.

Оуди Палмър е видял инцидента и престрелката. Видял е как жена му умира. Имало е седем милиона причини да бъдат очистени и премахнати всички свидетели, което значи Оуди да бъде убит или накаран да замълчи. Пробвали са и двете.

В престрелката са били замесени трима заместник-шерифи. Един е мъртъв, вторият — изчезнал, а третият е Райън Валдес. Областен прокурор Едуард Даулинг сега е новоизбран щатски сенатор. Франк Сеногълс е оглавявал разследването тогава, а сега е специален агент и е начело на случая. Кой друг би могъл да е замесен? Конспирацията е била изградена върху мълчанието на Оуди Палмър. Със сигурност са използвали момчето, за да го изнудват, и по тази причина са го държали близо… много близо.

Ами останалите членове на бандата? В първоначалните показания двамата заместник-шерифи твърдяха, че джип с тъмен цвят е бил паркиран до бронирания камион, а чувалите с пари са били прехвърлени в него. Джипът е тръгнал с висока скорост и после е открит изгорял до езерото Конроу. Тези подробности от историята са били добавени едва след престрелката. Заместник-шерифите лесно са можели да претърсят записите на диспечера за съобщения, свързани с откраднати и изгорели коли, и да изберат една, която да свържат с обира.

Никой не бе дал описание на липсващия член на бандата. Никой не бе заявил, че е видял Карл Палмър. Това беше просто предположение, което полицията спомогна да се затвърди, като раздуха слухове, сведения от трети страни и показания от неназовани свидетели. Някой пусна името на Карл на медиите и слухът заживя свой собствен живот. Скоро всички започнаха да го приемат за истина, която бе подкрепяна от периодични „забелязвания“ на Карл на места като Мексико и Филипините. Никога не се намериха снимки или отпечатъци. Карл мистериозно се изплъзваше всеки път, преди ФБР да успее да потвърди, че е той. Някой като Сеногълс би могъл да пуска лъжливи следи. Докато поддържаха този измислен член на бандата жив, никой нямаше да тръгне да разглежда обира по-отблизо.

Когато Дезире се връща в настоящето, слънцето е избледняваща искра на хоризонта, фермите са се превърнали в тресавища, канали и плитки езера. Ниски треви се огъват от вятъра, въздухът е наситен с миризма на сол и дъжд. Огромно небе. Огромна земя. Огромно море.

Нека взема момчето с мен — настоява Тони, като трие с ръце главата си, сякаш го сърби целият скалп.

— Тук е по-безопасно за него — казва Оуди, звучи глухо и пресекливо. Вади светлоотразителна жилетка от чантата на стареца. — По-добре облечи това.

Нестабилно изправен, Тони я нахлузва на раменете си.

— Няма да те застрелят — казва Макс и поглежда към Оуди за потвърждение. — Баща ми е там. Той е шериф.

Тони поглежда тийнейджъра и се усмихва.

— Някой по-смел от мен щеше да предложи да остане тук.

— Достатъчно си смел — отвръща Макс.

На Оуди му се иска да спре Тони, но вече не знае как да се аргументира. За стареца не е по-безопасно да остане тук, отколкото да си тръгне. Но в същото време се сеща за Каси и Скарлет в хотелската стая и се чуди дали нещата нямаше да са различни, ако беше останал. Дали щеше да успее да ги защити?

Тони посочва към рамото на Оуди, където бинтовете са подгизнали от кръв и тя се стича по ръката му. По излъскания дървен под има капчици, които напомнят на разлят живак.

— Малко не ми е ясно какво се надяваш да постигнеш тук, синко.

Оуди разтваря длани и се вглежда в тях.

— Опитвам се да опазя Макс. Опитвам се да опазя и теб. И се надявам да остана жив. Какво има за неразбиране?

— Третото, предполагам. Аз съм на седемдесет и две. Вдовец. Пенсионер. Безработен. Бивш военен. Имам болно сърце и ми отнема цял час да се изпикая. Нямам син, само дъщери, но не се оплаквам. Те са добри с мен. Видях как се държиш с Макс и знам, че никога не би го наранил.

— Благодаря ти — казва Оуди.

— Няма защо да ми благодариш. — Тони поглежда отново към Макс. — Късмет, младежо.