Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Не можеш просто да тръгнеш! Арестуван си.

— Явно ще се наложи да ме застреляш.

Дезире прокарва пръсти през косата си, като предпазливо докосва подутината на главата. Здравият разум й казва, че трябва да арестува Мос Уебстър, но инстинктът й подсказва друго. През последните двайсет и четири часа някой бе проникнал в жилището й, беше я съборил в безсъзнание и беше откраднал папките й. Шефът й я беше излъгал и от самото начало бе направил всичко възможно да я отстрани или да й дава безсмислени задачи, за да я държи настрана. Ако грешеше за Оуди Палмър, това щеше да е краят на кариерата й. А ако беше права, никой нямаше да й благодари. И в двата случая губеше.

Влиза в колата, слага си колана и насочва 45-калибровия си пистолет към чатала на Мос.

— Позволи си дори само да не спреш на знак „Стоп“ и ще ти отнеса топките.

Двата форда отбиват в аварийната лента на черен път и спират под горичка ниски обрасли дървета на стотина метра от къщата. Небето е с цвят на мръсна вода, океанът е тъмносив и осеян с ивици пяна. Скоро ще завали. Слънцето изчезва. Времето напредва.

Сеногълс излиза от автомобила и обляга пушката си на капака. Притиска буза към дървената дръжка и усеща студената й твърда гладкост върху кожата си. Успокоява сърдечния си ритъм и през мерника оглежда стените на къщата, като отделя специално внимание на вратите и прозорците. Мястото изглежда затворено. Празно.

— Сигурен ли си, че е тук?

Валдес кима и вдига бинокъла си. Плажната ивица му се струва пуста. Единствените светлини, които вижда, идват от мачтите на дренажен шлеп, пуснал котва в канала, и от двойка кораби, които се движат през залива.

— Как ще процедираме? — пита.

— Първо трябва да се уверим, че все още са тук.

Сеногълс отива до другата кола и говори с Джейк и Став, казва им да разузнаят напред от другата страна на къщата. Те проверяват радиостанциите си, придвижват се по края на канала и скоро изчезват в мрака. Валдес и Сеногълс остават на открито, капки дъжд започват да мокрят косите и бронираните им жилетки. Пилкингтън стои в колата. Държи се, сякаш той е шефът, но Франк Сеногълс движи операцията.

Валдес отново поглежда през бинокъла. Сърцето сякаш се е качило в гърлото му. Спомня си какво беше в нощта на обира. Как чакаха да се появи камионът, как гърлото му се беше свило, а ръцете му се потяха върху волана. Чичо му бе подготвял четири години тази възможност, поставил бе свой човек в охранителната фирма и беше изчакал той да се издигне на по-висок пост. Пилкингтън разбра какъв ще е маршрутът на доставката и времето, когато ще се извърши, но Валдес намери Върнън и Били Кейн — от глупав по-глупав. Едно от предимствата да си в полицията са хората, с които имаш контакт: корумпирани адвокати, второразредни престъпници, перачи на пари, обирджии на сейфове, дилъри на оръжие, крадци на коли и най-обикновени крадци.

Когато братята Кейн отвлякоха бронирания камион и паркираха в аварийната лента на пустия път, очакваха да ги посрещне кола, с която да се измъкнат. Но там ги чакаше засада. Изпълнението на плана не беше толкова гладко, колкото трябваше, но резултатът беше същият. Оуди Палмър бе излишният елемент във формулата — онзи, който я направи погрешна. На грешното място. В грешното време. Почти го накараха да замълчи завинаги. Но не съвсем.

Другите обвиниха Валдес. Фенуей — пияницата, Люис — комарджията, и двамата вече мъртви, защото бяха глупави и пилееха пари наляво и надясно. Трябваше да изперат парите чрез сделките с имоти на Пилкингтън, но не можаха да се сдържат да не парадират с тях. Неочакваното богатство привлича внимание. Необходими са алибита. Предпазливост.

— Някой излиза.

Сеногълс поглежда през мерника на пушката.

— Това е Палмър.

— Не виждам Макс.

— Сигурно е още вътре.

Палмър слиза по стълбите и минава по моравата, насочва се към пикап с прикачено ремарке, на което има лодка. Отваря вратата и хвърля вътре сак, а после разпъва одеяло върху седалката до шофьора.

— Явно се кани да тръгва — казва Сеногълс, който е поставил пръст на спусъка. Зениците на очите му са разширени. — По-добре веднага да го застреляме.

— Изчакай да дойде по-близо.

Палмър се придвижва зад лодката и разкачва ремаркето. Бърше ръце в дънките си. Сега прицелването в него е по-лесно. Сеногълс бавно отпуска предпазителя и поставя мерника между очите на мъжа, преди да го спусне надолу към гърдите му, за да е сигурен, че няма да пропусне. Вдишва, изпълва дробовете си с въздух и бавно го изпуска. После вдишва отново, този път не толкова дълбоко, и издишва наполовина, докато преценява разстоянието, вятъра и темпото, с което Палмър върви.