Майкл Роботэм - На живот и смърт

Пари при пари отиват, Дезире го знае, но никога не е завиждала на богаташите от елита, които обикновено са феноменално тъпи и невежи относно живота на другите, както и слепи за красотата на истинския свят. Отново поглежда в папката на Оуди. В някои от документите се споменават компании за управление на трансакции и офшорни сметки. Ще се наложи криминален счетоводител експерт да й ги разясни.

Към края на папката намира лист хартия, който се изплъзва измежду два други и полита като отронено листо към земята. Страницата не е цяла. Някой е скъсал долната половина. Заглавието гласи:

КАЛИФОРНИЙСКА СЛУЖБА ЗА КОНТРОЛ НА АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ

ИЗВЕСТИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ

На Дезире й отнема секунда да осъзнае значението на документа, в който се споменава Понтиак 6000 със същата изработка, модел и регистрационен номер като колата, която е избухнала в пламъци през две хиляди и четвърта година в Дрейфъс Каунти и в която е била изпепелена жена. Колата е закупена в Сан Диего, Калифорния, на петнайсети януари две хиляди и четвърта година от Франк Робредо на цена от деветстотин долара. Мъжът, който я е купил, се е подписал като Оуди Спенсър Палмър.

Дезире обръща листа от другата страна. Фотокопие е, но не изглежда да е фалшификат.

— Разпознавате ли този подпис?

— На Оуди е.

— Разбирате ли какво значи това?

— Не.

Но Дезире разбира. Взема папката с всичко в нея, оставя Бернадет във фоайето и тръгва енергично към асансьора. Подробностите се наместват светкавично. По-бързо, отколкото може да понесе. Чувства се като шаферка, която се опитва да хване булчинския букет на сватба, но булката хвърля дузина букети и тя не може да задържи всички в ръцете си. Жената в колата е била Белита Сиера Вега, съпругата на Оуди. Момчето на снимката най-вероятно е нейният син.

Дезире стига до бюрото си. Отново отваря папката и се взира в сватбената фотография, като изучава малкото момче на снимката. Чертите му са по-скоро испански, отколкото салвадорски. Намира на компютъра снимка на Макс Валдес като тийнейджър и сравнява двете. Пораснал е, но е същото момче. Как е възможно?

Валдес е организирал осиновяването. Има връзки в офиса на областния прокурор, с адвокати и съдии, с хора, които могат да улеснят процедурите. Никой не се е появил да потърси Мигел. Баща му е умрял в земетресение. Майка му е загинала в горяща кола. Оуди е лежал в кома, почти без шанс да се възстанови. Медицинските доклади сочат, че е застрелян отблизо, с почти допряно до главата оръжие. Сякаш някой се е опитал да го екзекутира. А той все пак е оцелял. Станал е свидетел на всичко, което се е случило. Как да накараш такъв човек да замълчи?

— Работим до късно, а?

Дезире ахва стреснато и рязко затваря папката. Съсредоточила се е толкова, че не е чула приближаването на Ерик Уорнър.

— За бога, подскачаш по-уплашено от девица на затворническо родео — казва той и заобикаля бюрото й.

— Изненада ме.

— Какво четеш?

— Документи по един стар случай.

— Има ли новини за Палмър?

— Не, сър.

— Търся Сеногълс, не си вдига телефона.

— Не съм го виждала от снощи.

Уорнър вади от джоба си пакетче с хапчета против киселини и развива хартиената опаковка на едното.

— Чух за влизането с взлом в дома ти. Добре ли си?

— Добре съм.

— Мислех, че са ти казали да си останеш вкъщи.

— Да. Може ли да ви попитам нещо?

Уорнър слага таблетка на езика си.

— Зависи.

— Защо сложихте Франк начело на разследването?

— По-старши офицер е.

— Има ли друга причина?

Уорнър вдига ръце във въздуха, сякаш я кара да спре.

— Казвал ли съм ти, че съм срещал Джон Ф. Кенеди? Баща ми беше част от охраната на семейство Кенеди, не към края, слава богу. Не мисля, че би могъл да живее с това. Аз бях още момче. Един от любимите ми цитати на Кенеди е, че политиката е точно като футбола, ако виждаш дневната светлина, минаваш през дупката [63] Джон Ф. Кенеди е имал предвид американския футбол. — Б. р. .

— Значи причината е политическа?

Усмивката му стана иронично-тъжна.

— Не е ли винаги така?

Преди да напусне къщата на брега, Оуди сваля чаршафите от леглата, мие чиниите и за по-сигурно отново пуска водата в тоалетните. После взема малко чисто бельо и дъждобран и ги натъпква в калъфка за възглавница.

— Вземам ги само назаем — казва на Макс. — Ще ги върна.

— Къде отиваш?

— Още не съм решил.