Майкл Роботэм - На живот и смърт

Премигва, изчиства ума си. Отново премигва. И дърпа спусъка.

Оуди е разкачил ремаркето с лодката, проверил е гумите и размишлява колко ли гориво има Тони в резервоара. Не иска да зарежда, докато не се е отдалечил от брега. Не му се струва правилно да избяга, след като е минал през толкова премеждия, за да намери Макс и да му каже истината, но момчето ще е в безопасност, когато Мос пристигне. В по-голяма безопасност, отколкото е сега.

Досега специален агент Фърнис трябва да е получила папката. Тя ще знае какво да направи. Освен ако не я е преценил погрешно, разбира се, тогава няма да може да направи друго, освен да продължи да бяга, докато го хванат. Не би имало голямо значение, ако искаха само него, но сега и Макс знае тайната. Валдес го е отгледал като син. Ще го защити ли като син?

Светлинка проблясва в периферното зрение на Оуди. В същия миг куршум пронизва лявото му рамо и раздробява ключицата му така, както ковашки чук би размазал диня. Оуди чува само дрънването на куршума, когато излиза от него, забива се в металната лодка и експлодира като бомбичка до ухото му. Пада на земята и хваща лявата си ръка. Лепкава е. Мокра.

Стрелецът е сменил местоположението си, сега стреля по лодката и пробива дупки в метала. Оуди пропълзява под ремаркето и напред, докато се озовава под колата и под вратата на шофьора. Още един залп се изстрелва от друга посока, по-близко до плажа. Няма да пропускат вечно. Лявата му ръка е безполезна. Оуди отваря вратата, пресяга се и обръща ключа в стартера. Двигателят изръмжава и заработва. Два залпа пръсват прозореца на вратата на шофьора. Оуди включва автоматичната скорост и маха ръчната спирачка. Колата тръгва бавно напред. Той тича приведен, като държи главата си под нивото на предното стъкло. Дясната предна гума изпуква силно, а после и задната. Колата забавя ход. Оуди излиза от прикритието си и се насочва нагоре по стълбите, като ги взема по три наведнъж.

Дърво се пръсва до дясната му ръка. Оуди е на верандата и тича с все сила към вратата. Ако го заключат отвън, е мъртъв. Вътре се срива на земята, повлича Макс със себе си и се плъзва по пода; срязва тиксото от краката на Тони и му казва да легне по корем. Старецът крещи, иска да знае кой стреля.

— Уцелиха ли колата ми? Ами лодката? Ще загубя работата си, ако повредят лодката.

Оуди пропълзява във всекидневната и притиска гръб към отсрещната стена. Вдига глава и наднича през покрития с летви капак. На стотина метра вижда квадратните очертания на два автомобила. Тъмно е. Единствената светлина идва от един шлеп навътре в канала. Ръми дъжд и прави линии очертават светъл ореол около блещукащите нишки.

— Ръката ти — изкрещява Макс.

Оуди се опитва да държи раната притисната. Куршумът е излязъл, но кръвта му ще изтече, ако не спре шуртенето.

— Намери ми чаршаф — казва на момчето.

Макс се подчинява, кляка и издърпва чекмеджето с бельото.

— Накъсай го на ленти. В банята има комплект за първа помощ с марли и бинтове.

Оуди грабва марлите и ги притиска към входната рана, казва на Макс да направи същото с изходната. После увива множество ивици чаршаф около ръката си, през рамото и около гърдите. Кръвта вече избива през тях.

— Вината е моя — хълца Макс. Блед е. Плаче. Оуди го гледа втренчено. — Изпратих съобщение на баща ми. Казах му къде съм.

— Как?

— Тони имаше мобилен телефон в чантата си. — Макс се пресяга към панталона си и вади телефона. — Ще говоря с татко. Ще им кажа да спрат да стрелят.

— Вече е прекалено късно.

— Той ще ме послуша.

Макс набира номера, но Оуди взема телефона от него. Валдес вдига.

— Макс?

— Не, аз съм.

— Шибаняк такъв, искам да говоря с Макс.

— Той те чува.

— Макс. Добре ли си?

— Кажи им да спрат да стрелят, татко! Всичко е една голяма грешка.

— Млъкни! Нарани ли те той?

— Не. Трябва да спрете да стреляте.

— Искам да ме чуеш. Не вярвай нито на една негова дума. Той те лъже.

— Аз осиновен ли съм?

— Млъкни и ме слушай! — Валдес крещи. На заден план се чуват приглушени гласове, хора спорят.

Оуди изключва високоговорителя и вдига телефона до ухото си.

— Няма нужда да крещиш на момчето.

Репликата сякаш подпалва земята под Валдес.

— Това е проклетият ми син и ще му говоря както си искам.

— Говориш му лъжи.

— Ти си глупак! Заради теб Макс ще загине. Защо просто не си държа устата затворена?

— Имаш предвид като миналия път?

Валдес се е отдалечил от колата. Оуди вижда светлинката от мобилния телефон, притиснат до ухото на шерифа.