Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Ето какво ще направим. Ще излезеш навън с ръце във въздуха.

— Не е толкова просто.

— Разбира се, че е.

— Има един човек с нас. Местен е. Грижи се за къщите, когато собствениците заминат за през зимата. Ти току-що надупчи колата му.

Валдес не отговаря.

— Има проблеми със сърцето и не се чувства добре. Ако нахлуете тук, ще го убиете.

— Смъртта му ще тежи на твоята съвест.

— Като тази на Каси и Скарлет ли?

Оуди чува как Валдес си поема въздух. Знае, че не трябва да дразни този мъж, но е гневен, че около него умират невинни хора. Поглежда през кухненския прозорец към плажа и вижда две фигури — приведени, но не достатъчно — да тичат през дюните. Приближават се. Облечени са в черно, с качулки са и се виждат само очите им. Като за шибана нощна битка.

— Изпрати го навън — казва Валдес. — Ще се погрижа да стигне до болницата.

Оуди поглежда Тони, който седи с гръб към кухненския остров.

— Не ти вярвам.

— Искаш ли да помогнеш на човека, или не? Имаш трийсет секунди.

Шерифът му затваря. Оуди гледа как Валдес се връща при колите, където обсъжда нещо с останалите.

Примъква се по пода до Тони.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма. Нали го чу, няма да ме застрелят.

— Лъже.

— Те са от полицията!

— Не, не са.

— Баща ми е щатски шериф — протестира Макс.

Оуди иска да възрази, но знае, че Тони не е в по-голяма безопасност в къщата, отколкото навън. Онези всеки миг ще нахлуят вътре с гръм и трясък и ще стрелят по всичко, което мърда.

Тони изсипва две хапчета в шепата си и ги гълта без вода.

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да си пробвам късмета с тях, а не с теб. Шансовете ми са по-добри.

Дезире седи до Мос в пикапа и прехвърля наум всеки закон, който нарушава в момента. Пренебрегнала е протоколи, не се е подчинила на заповеди и е застрашила кариерата си. И все пак всичко около този случай промени разбиранията й за нормално. Мъжът до нея би трябвало да е в затвора или окован с белезници. Кълне се в живота си, че не е избягал. Който и да го е пуснал на свобода, има влияние, връзки. Според Мос те не искат парите, искат Палмър мъртъв.

— Открадна ли този пикап? — пита го. Заговаря за първи път, откакто напуснаха покрайнините на Хюстън.

— Не, госпожо! — Мос изглежда засегнат от обвинението. — Те ми го дадоха.

Дезире взема мобилния си телефон, обажда се във Вирджиния, иска текуща информация за местонахождението на Мос Уебстър и ги кара да проверят регистрационния номер на шевролета.

Поглежда Мос.

— Излъга ме. Бил е откраднат от гараж близо до „Деъри Куин“, след като си избягал.

— Какво?

— Седя в откраднат пикап.

— Не ме подценявайте. Мислите ли, че бих откраднал бричка като тая? В нея приличам на селяндур. И не съм избягал. Пуснаха ме!

— Така казваш ти.

— По-скоро бих умрял, отколкото да карам шевролет.

Дезире размахва пистолета си.

— Е, може да проверим тази теория.

Двамата потъват в мрачно мълчание, докато Дезире сменя темата. Пита за стареца, който е открил момчето.

— Къщата на Тео Макалистър се намира далеч от пътя — обяснява Мос, — но достатъчно близо, че да чуе престрелката и да види горящата кола. Намерил е момчето на следващия ден.

Мос потропва разсеяно с ръце по волана. Дезире харесва мъже с големи ръце.

— Именно затова се замислих: „А ако момчето е син на жената, на онази, която така и не е идентифицирана?“

— Откъде знаеш за нея?

— Четох във вестниците.

— Тя вече си има име.

Мос я поглежда за миг.

— Белита Сиера Вега.

Затворникът вдига високо вежди.

— Чувал си това име и преди? — Хвърля поглед назад към пътя. — В затвора Оуди имаше кошмари. Не постоянно, но достатъчно често. Будеше се с крясъци и крещеше едно име. Точно това беше: Белита. Все го питах коя е, но той казваше, че е било само сън. — Хвърля поглед към Дезире. — Мислите ли, че той е истинският баща на момчето?

— Според акта за раждане не е.

Дезире замълчава и започва да сглобява още парчета от пъзела в ума си. Оуди и Белита са се оженили в църква в Лас Вегас. Пет дни по-късно са били в Тексас. Ако Оуди е участвал в обира, защо би довел жена си и момчето със себе си? По-вероятно е всички те да са били просто очевидци, които са понесли последиците от случилото се. Може би Оуди и момчето са били изхвърлени от колата при удара или са били излезли край пътя и не са били в колата. Никой не се бе появил да разпознае тялото на Белита. Оуди е бил в кома. Момчето е било твърде малко, за да помогне.