Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Ако е същият мъж и просто живее там, или има мустак, или няма.

— Така мисля и аз, Келър.

— Може да има и да го обръсне. Но не може да няма и след два дена да има. — Той сбърчи вежди. — Ако е същият мъж.

— Да предположим, че е.

— Добре.

— Трябва да е единият от тях.

— Нашият човек или Роджър.

— Именно.

— Щеше да е доста по-лесно, ако знаехме кой е — каза той.

— Ние само чакаме и…

— И гледаме какво става. Това правим. И нищо не се случва.

— Ами, ако имаш по-добра идея… Това не е ли твоята приятелка?

— Маги? Къде?

— Ей там.

— Тя е. Как се озова там?

Тя беше от другата страна на улицата и се отдалечаваше. Келър изчака дали някой няма да изскочи изневиделица и да я нападне, но нищо такова не се случи.

— Трябва да е излязла, докато гледахме светещата цигара отсреща. Какво носи тя, раница ли? Може да заминава някъде за уикенда.

— Само това ни трябва.

— Стои на ъгъла. Спира такси. Къде мислиш, че отива?

— Чети по устните й, виж какво казва на шофьора.

— Господин Мустак още ли седи на прозореца? Не виждам огънчето на цигарата. Не, връщам си думите. Там е, значи сигурно я е видял, че отива някъде.

— Както и ние — каза той. — И какво от това?

— Значи той няма да я проследи. Ами другият?

Мъжът с анорака се появяваше периодично. Келър го забеляза тази сутрин в кафенето на ъгъла. Той беше отишъл да вземе закуска за него и Дот и мъжът седеше на един висок стол на бара и нагъваше салам с яйца.

— Салам с яйца — каза Келър. — Не съм го виждал от сутринта.

— Може да е отишъл на кино.

— Или стои до друг прозорец без запалена цигара, която да го издава. Мислиш ли, че тя наистина замина за уикенда?

— Кой знае?

— Мъжът с мустака трябва да е част от играта — заключи Келър. — Как иначе си обясняваш мустака? Имам предвид, че веднъж го има, веднъж го няма.

— Или човекът има някаква нова и интересна форма на невроза, или е в играта — предположи Дот. — Освен това нали спря приятелката ти на улицата, за да го упъти? И тя му посочи сградата.

— Ако живее тук, щеше да си знае адреса.

— Искаше да я види отблизо — каза тя. — Търсеше възможност да я огледа добре.

— Защо?

— Вероятно за да я идентифицира. Ти не го ли правиш? Не проверяваш ли самоличността на обекта, преди да свършиш работата?

— Правя го от разстояние — отговори той. — Ако се приближиш и говориш с човека, нещата се усложняват.

— Започваш да си мислиш, че го познаваш.

— А не го познаваш. Не в истинския смисъл на думата. Единствената причина да присъства в живота ти е, че в джоба си имаш договор с неговото име. Работата ви е събрала, но накрая трябва да пуснеш куршума и да приключиш сделката.

— И е по-лесно, ако стоиш на разстояние.

— Така смятам, но може би този тип разсъждава различно. Може да му харесва идеята да говори с нея, знаейки, че ще я очисти.

— Болен мозък — каза Дот.

— Е, психическото здраве не е задължително условие в длъжностната характеристика.

— Така е.

— А и кой казва, че той е човекът, който ще я очисти? Може да е Роджър, а другият да я убие.

— Аноракът.

— Тази дума ми напомня за анорексия — каза той. — Единият от тях е Роджър, а другият е нашият убиец. Ще ми се да знаехме кой кой е.

— Де да беше така — отвърна Дот.

— Щеше да е много по-просто, нали? Вместо да чакаме, можех просто да отида и да го очистя. Щом Роджър е извън играта, можем да отзовем другия и всеки да си ходи по живо по здраво.

— Не можем да отзовем нашия човек, Келър. Той пак ще има работа за вършене, защото приятелката ти е проблем.

Той замълча за момент и после каза:

— Можеш да престанеш да я наричаш приятелката ми.

— Съжалявам.

— За да не усложняваме нещата, нали разбираш?

— Няма да се повтори.

— И все пак щеше да е добре да знаем кой кой е, защото щях да се оправя с Роджър и да се ометем. А другият тип щеше да свърши това, за което е дошъл, без да се налага да се навъртаме наоколо и да го гледаме как се подготвя.

— Аха. Имаш ли предчувствие?

— За това кой кой е? Имам две предчувствия и съм абсолютно сигурен, че едното е вярно.

— Това стеснява периметъра.

— Единият вариант е мъжът с мустака да е Роджър и затова постоянно стои до прозореца и пафка „Марлборо Лайт“. Иначе защо му е притрябвал наблюдателен пост? Ако е тук, за да изпълни поръчката, достатъчно е да направи съвсем малко разузнаване. Но ако е Роджър и чака да отстрани убиеца, трябва да го държи под око, за да разбере, когато извърши убийството.