Лоуренс Блок - Убийства по списък

Келър слезе от самолета и последва стрелките към зоната за получаване на багажа. Той не беше чекирал багаж — по принцип никога не го правеше — но надписите на летището предполагаха, че всеки го е сторил, защото до изхода се стигаше само през тази зона. Не можеш да се надяваш, че ще има поредица от табели с надпис: „Оттук можеш да се измъкнеш от това проклето място“.

Към изхода се слизаше с ескалатор, в подножието на който чакаха десетина души, някои от които в униформи. Повечето държаха табелки с ръчно написани имена. Един унил тип с кожено яке и панталони в цвят каки привлече вниманието на Келър. Той е, реши Келър, и погледът му се насочи към табелата в ръцете на мъжа.

Но не можа да разчете проклетия надпис, затова се приближи и примижа. Дали пишеше „Арчибалд“? Кой знае.

Обърна се и пред очите му попадна табелка с името, което търсеше. Държеше я по-висок и едър мъж с костюм и вратовръзка. Келър се отдръпна от мъжа с нечетливия надпис — какъв е смисълът от табела, която никой не може да разчете? — и отиде до мъжа с надписа „Арчибалд“.

— Аз съм господин Арчибалд — представи се той.

— Господин Ричард Арчибалд?

Какво значение имаше? Понечи да кимне утвърдително, но си спомни името, което му даде Дот.

— Нейтън Арчибалд — отговори той.

— Право в десетката — каза мъжът. — Добре дошъл в Луисвил, господин Арчибалд. Да ти помогна ли с багажа?

— Няма нужда.

Келър задържа малката си пътна чанта и последва мъжа навън към паркинга за временен престой.

— Що се отнася до името — обясни мъжът, — според мен всеки може да прочете табелка с име. Някой селяндур ще си каже: „Защо да хващам такси, като мога да кажа, че съм Арчибалд, и да пътувам безплатно?“. Мисълта ми е, че не ми дадоха твоя снимка и никой не знае как изглеждаш.

— Не идвам често тук — каза Келър.

— Е, градът е много хубав, но ставаше въпрос, че искам да съм сигурен, че взимам правилния човек. Затова нарочно подхвърлям погрешно име: „Ричард Арчибалд?“ Човекът казва: „Да, аз съм Ричард Арчибалд“, и моментално разбирам, че дрънка врели-некипели.

— Освен ако наистина не се казва така.

— Да, но какъв е шансът двама мъже, слезли току-що от един и същ самолет, да се казват Арчибалд?

— Само единият.

— Как така?

— Истинското ми име не е Арчибалд. — Келър прецени, че с това признание няма да издаде държавна тайна. — Така че само единият се казва Арчибалд. Каква е вероятността тогава?

Мъжът стисна челюсти.

— Някой, който твърди, че е Ричард Арчибалд, не е моят човек. Без значение дали наистина се казва така.

— Тук си прав.

— Но ти каза Нейтън и всичко е точно. Случаят е приключен. Ето я колата ми, синята тойота. Качвай се, ще отидем до паркинга за продължителен престой. Твоята кола е там, с пълен резервоар и документи в жабката. Когато приключиш, само я върни на същото място и пъхни ключовете и квитанцията за паркиране в пепелника. Някой ще мине да я прибере.

Колата се оказа тъмнозелен олдсмобил, среден размер. Мъжът я отключи и подаде на Келър ключовете и квитанцията.

— Ще се наложи да платиш някой и друг долар — каза извинително той. — Докарахме я тук снощи. На пътническата седалка има карта на града. В нея са отбелязани две места — къщата и офисът. Нямам представа какво са ти казали.

— Името и адреса — отговори Келър.

— Какво е името?

— Не е Арчибалд.

— Не искаш да кажеш? Не те виня. Виждал ли си снимка?

Келър поклати глава. Мъжът измъкна от вътрешния си джоб малък плик и извади от него картичка със семейна снимка — мъж, жена, две деца и куче. Всичките хора се усмихваха. Изглеждаха така, сякаш се усмихват от дни наред, докато чакат снимащия да схване как се работи с фотоапарата. Кучето, голдън ретривър, не се усмихваше, но имаше доста доволен вид. Под снимката пишеше „Честита Нова година…“.

Келър отвори картичката и прочете: „… от семейство Хършхорн — Уолт, Бетси, Джейсън, Тамара и Поухатан“.

— Сигурно Поухатан е кучето.

— Поухатан? Какво е това име, индианско ли?

— Така се казва бащата на Покахонтас.

— Необичайно име за куче.

— Доста е необичайно и за човек — отвърна Келър. — Доколкото знам, е използвано само веднъж. Само тази снимка ли дадоха?

— Че какво й е? Хубава, ясна снимка. И мога да потвърдя, че мъжът изглежда точно така.

— Браво, че си ги накарал да ти позират.