Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Няма проблеми — отвърна Келър.

Той не беше помръднал и пръстът му още беше върху спусъка. Ослуша се и чу отдалечаващи се стъпки. После те спряха и той чу мъжа да чука на друга врата — тази на Ралф, да се надяваме. Келър издиша продължително и си пое въздух.

Втренчи се в оръжието в ръката си. Изобщо не беше в негов стил да грабне пистолет и да се прилепи към стената. А току-що го беше направил, без дори да се замисли.

Много странно.

Извади патрона, върна го в пълнителя и завъртя пистолета в ръцете си. Предполагаше се, че в това е предпочитаното оръжие в неговия занаят, но то беше по-полезно за нападение отколкото за защита, удобно да пуснеш куршум в тила на нищо неподозиращ човек, но не толкова удобно, когато очакваш някой да насочи пистолет към теб. В подобна ситуация ти трябва нещо с възпираща сила, нещо, изстрелващо голямо тежко олово, което събаря човека и го застопорява на място.

От друга страна, когато най-голямата ти заплаха е пияница, търсещ Ралф, всяко по-стабилно нещо от навит на руло вестник е сигурно средство за унищожение.

Но защо беше тази паника? Защо бяха пистолетът, затаеният дъх, учестеният пулс?

Защо наистина? Изчака пулсът му да се поуспокои, съблече се и си взе душ. Докато се подсушаваше, си даде сметка колко е изморен. Може би това обясняваше нещата.

Легна си веднага. Но преди да се пъхне в леглото, провери дали вратата е заключена и сложи пистолета на нощното шкафче.

Първото нещо, което видя, като се събуди, беше пистолетът върху шкафчето. Докато се бръснеше, се опита да измисли какво да прави с него. Реши, че не е добра идея да го остави в стаята, където камериерката можеше да си направи определени изводи, но какви бяха другите възможности? Не искаше да го носи със себе си.

Единственият вариант, който оставаше, беше жабката и когато подкара към „Уайндинг Ейкърс Драйв“, го пъхна точно там. В мотела предлагаха безплатна континентална закуска — чаша кафе и поничка, и Келър не беше съвсем сигурен кой точно континент имат предвид — но я пропусна, за да стигне до къщата на Хършхорн възможно най-рано.

И усилието му беше възнаградено — видя самия мъж да разхожда кучето си.

Келър ги приближи отзад. Мъжът можеше да е всеки, но кучето без капчица съмнение беше голдън ретривър.

Преди време Келър имаше куче — австралийски кетълдог на име Нелсън. Нелсън отдавна го нямаше — една млада жена, чиято работа беше да го разхожда, накрая си тръгна с него — и той нямаше никакво намерение да замени когото и да е от двамата. Но продължаваше да е кучкар. Всеки февруари гледаше изложбата на Американския киноложки клуб по телевизията и си представяше момента, когато ще отиде до „Медисън Скуеър Гардън“ и ще я види с очите си. Той познаваше породите, но дори и да не беше така, трудно ли е да познаеш голдън ретривър?

Разбира се, на улица като „Уайндинг Ейкърс Драйв“ можеше да има повече от един златен ретривър. Породата, глуповато гальовна и добронамерена към деца, се ползваше със заслужена популярност, особено в предградия с големи къщи сред обширни парцели. Така че само защото това куче беше голдън ретривър, не означаваше непременно, че е Поухатан.

Всички тези мисли се въртяха в главата на Келър, докато той задминаваше мъжа и кучето. Мина покрай тях и само един поглед беше достатъчен. Мъжът от снимката разхождаше кучето от снимката.

Келър стигна до къщата и след малко мъжът и кучето го последваха. Келър паркира през няколко къщи от отсрещната страна на улицата и ги проследи как вървят към входната врата. Хършхорн отключи и пусна кучето да влезе. Самият той остана навън и след миг при него дойдоха децата.

Джейсън и Тамара. Келър се намираше твърде далеч, за да ги разпознае, но можеше да събере две и две. Мъжът и двете деца отидоха при гаража и влязоха през страничната врата. Келър запали колата и мина покрай алеята на Хършхорн точно когато вратата на гаража се вдигна. Вътре имаше две коли — джип „Чероки“ и седан комби, чиято марка Келър не успя да определи.

Хършхорн остави джипа за жена си и закара децата на училище с комбито, което се оказа субару. След като мъжът остави хлапетата, Келър продължи да кара след него и когато се качи на междущатската магистрала, го заряза. Защо да го следи до работата му? Вече знаеше къде е офисът и нямаше смисъл да се затормозява с натоварения трафик към града, за да отиде да го огледа точно сега.

Намери друг семеен ресторант и си поръча портокалов сок, омлет с картофени кюфтета и чаша кафе. Портокаловият сок трябваше да е прясно изцеден, но от една глътка моментално ставаше ясно, че не е. Келър си помисли да повдигне въпроса, но какъв беше смисълът?