Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Носите си каталог?

— Използвам го като списък за справка — обясни Келър. — По-удобно е, отколкото да разнасяш куп листа.

— Някои използват тефтер.

— Мислех си за този вариант, но реших, че ще е по-лесно да отбелязвам в каталога всяка закупена марка. Лошото е, че е тежък и се захабява.

— Поне носите само единия том. Този на Скот, нали? Какво колекционирате?

— Марки от цял свят преди 1952 година.

— Доста е амбициозно да колекционираш от цял свят — отбеляза мъжът.

Той беше около петдесетгодишен, с тънки ръце и крака, тесни рамене и огромно шкембе. Седеше във фотьойл на колелца и двете модерни алуминиеви патерици, подпрени на стената, подсказваха, че става от стола само когато е наложително. Келър намери адреса му в „Жълтите страници“ и без никакви проблеми откри магазина в търговски център на „Бардстоун Роуд“. Казваше се Хай Шафнър, а мястото — „Магазинчето за марки на Хай“. Явно Шафнър беше сигурен, че има с какво да заинтригува Келър.

— С кои държави бихте искали да започнете?

— Може би Португалия — отвърна Келър. — Португалия и колониите.

— Ангра и Ангола — напевно поде Шафнър. — Кионга, Мадейра, Фуншал, Орта, Лоренсу Маркеш. Тете и Тимор. Макао и Келимане.

Той си прочисти гърлото, завъртя стола си наляво, взе три малки черни класьора от един рафт и ги подаде на Келър през тезгяха.

— Разгледайте ги. Пред вас има пинсета и лупа. Цените са отбелязани, освен ако не съм пропуснал някоя. Вървят на около една трета от каталожните, повече или по-малко в зависимост от състоянието, и колкото повече купите, толкова по-голяма отстъпка ще ви направя. Оттук ли сте?

Келър поклати глава.

— От Ню Йорк.

— Градът или щатът?

— И двете.

— Предполагам, че ако сте от града, сте и от щата, нали така? Тук сте по работа ли?

— Просто минавам — отвърна Келър. Това не беше точно отговор на въпроса, но, изглежда, задоволяваше Шафнър.

— Е, не бързайте — каза мъжът. — Отпуснете се и се наслаждавайте.

Мозъкът на Келър заработи. Трябваше ли да каже, че е от другаде, а не от Ню Йорк? Трябваше ли да измисли по-конкретна причина за престоя си в Луисвил? После се вглъби в разглеждането на марките и целият този мисловен диалог приключи.

Много отдавна, като дете, той събираше марки и оттогава почти не се беше сещал за колекцията си, докато един ден не се замисли за пенсия. По онова време старецът в Уайт Плейнс още беше жив, но видимо губеше форма, и Келър се зачуди дали не е време да спре да работи. Опита се да си представи как ще прекарва дните си и се замисли за хобита. Тогава се сети за марките.

Разбира се, момчешката му колекция отдавна я нямаше, както и останалата част от младостта му. Но следите от хобито бяха останали. Беше удивително колко много неща си спомня. Порази го и фактът, че много от разнообразната информация, с която беше пълна главата му, бе попаднала там покрай колекционирането на марки.

Затова пообиколи, поговори с търговци, разгледа списания — така да се каже, топна пръст във водите на филателията, след което си пое дъх и се гмурна в нея. Купи една колекция и я пренареди в луксозни нови албуми. Това занимание му отне по няколко часа всеки ден в продължение на месеци. Купи някои марки директно от търговци в Ню Йорк и поръча други от реклами, поместени в „Линс Стемп Нюз“. Имаше и търговци, които му изпращаха ценоразписи или селекции за подбор. Посещаваше филателни сбирки, където десетки търговци предлагаха стоката си на маси, участваше в аукциони по пощата или лично.

Беше забавно. Колекционирането на марки беше занимание, с което да запълва времето си, когато се пенсионира, но той го прегърна с такъв ентусиазъм и вложи в него толкова много пари, че пенсионирането вече не беше на дневен ред. Докато беше на филателен аукцион в Канзас Сити, старецът умря. Дот реши да остане и да продължи да движи нещата от голямата къща на „Тонтън Плейс“. Келър пое поръчките, които тя му намери, и изхарчи сериозна част от постъпленията за марки.

Филателните ветрове бяха ту горещи, ту студени. Имаше седмици, в които изчиташе всички статии в „Линс“, друг път едва поглеждаше корицата. Но не изгуби интерес и работата — той вече не възприемаше колекционирането като хоби — не спираше да го забавлява.

Днешният ден не беше изключение. Прегледа трите класьора от Португалия и колониите, после разгледа албуми от Британската общност, след което се прехвърли на Латинска Америка. Всеки път щом попаднеше на марка, която не притежаваше, оглеждаше центровката, преглеждаше лепилото отзад, поднасяше я на светлината да провери за изтънявания. Изучаваше образците от трийсет и пет цента също толкова усърдно, колкото и тези от трийсет и пет долара. Да купи ли този използван екземпляр, или да изчака за нов, но по-скъп? Да вземе ли пълната серия, макар че вече имаше двете марки с ниска стойност? Тази марка липсваше в колекцията му, но беше близка разновидност на друга и в албума му нямаше място за нея. Трябваше ли да я купи въпреки това?