Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Това е новогодишна картичка. Макар че снимката сигурно е правена през лятото. Виж им дрехите и фона. Мога да се обзаложа къде са се снимали — той има лятна къща до езерото Макнийли.

Където и да се намираше това.

— Така че трябва да е направена през лятото. Което прави колко? Преди петнайсет месеца. Той си е същият, така че какъв е проблемът?

— На снимката е цялото семейство.

— Точно така — съгласи се мъжът. — О, разбирам накъде биеш. Не, само него, Уолтър Хършхорн.

Така знаеше и Келър, но беше добре да чуе потвърждение. И все пак би предпочел портретна снимка само на Уолтър Хършхорн с присвити очи и сериозно изражение. А не заобиколен от най-близките му същества, всичките със застинали усмивки по лицата.

Цялата тази история изобщо не му харесваше. Още откакто слезе от самолета, имаше неприятно чувство.

— Не знам дали ще ти трябва — каза мъжът, — но в жабката има едно парче.

Парче от какво, зачуди се Келър, и в следващия момент осъзна какво има предвид мъжът.

— С разрешително. Само дето всъщност не е регистрирано. Хубаво, малко, автоматично, двайсет и двойка, с резервен пълнител. Не че ще ти трябва. Пълнителя имам предвид. Дали парчето ще ти трябва, не е моя работа.

— Добре — отвърна Келър.

— Това харесват момчетата като теб, нали така? Двайсет и двойка?

Ако застреляш човек в главата с пистолет 22-ри калибър, куршумът обикновено остава в черепа и нанася доста големи поразии. Смяташе се, че убийците, които се гордеят с майсторството си, биха избрали именно него, защото малокалибреното оръжие е по-точно и има по-малък откат.

Келър не отделяше много време на размисли за оръжията. Когато му се налагаше да стреля, взимаше каквото има подръка. Защо да усложнява нещата? Беше като фотографията. Можеш да научиш всичко за отвора на блендата и скоростта на затвора или да вземеш японски фотоапарат и само да го насочиш и да снимаш.

— Използвай го и го захвърли — продължи мъжът. — А ако не го използваш, просто го остави в жабката. Иначе заминава в кофа за боклук или канавка. Но защо ти обяснявам всичко това? Ти си професионалистът. — Той стисна устни и подсвирна беззвучно. — Трябва да призная, че ти завиждам.

— О?

— Идваш в града, правиш каквото правиш и си отиваш. Е, излиташ, но ти схващаш идеята. Идваш и си отиваш без разправии, без усложнения, без да се занимаваш с едни и същи кретени всеки божи ден.

Всеки път си имаш работа с различни, помисли си Келър. Дали това беше за предпочитане?

— Но аз не бих могъл да го направя. Мога ли да дръпна спусък? Сигурно. Може би някога съм го правил. Но при теб е друго, нали?

Дали?

Мъжът не дочака отговор.

— Ти не ме видя веднага при изхода. Тръгна към друг човек.

— Не можех да разчета надписа, който той държеше — обясни Келър. — Буквите бяха слети. И останах с впечатлението, че чака някого.

— Всички чакат някого. Мисълта ми е, че те наблюдавах, преди ти да ме забележиш. И си представих, че водя твоя живот. Не че в действителност знам нещо за него, но такъв, какъвто си въобразявам, че е. И осъзнах нещо.

— О?

— Той просто не е за мен — заключи мъжът. — Не бих могъл да правя това.

Келър плати осем долара да изкара колата от паркинга за продължителен престой, което му се стори приемливо. Качи се на междущатската магистрала в южна посока, слезе при „Истърн Паркуей“ и намери заведение, където да се подкрепи с кафе и сандвич. Наричаше се семеен ресторант — понятие, което Келър така и не разбираше напълно. Изглежда, то предполагаше ниски цени, храна за средната класа и непринудена атмосфера, но къде се вписваше семейството? Този следобед тук не се мяркаха никакви семейства, а само хора, които се хранеха поединично.

Като Келър, който седеше в сепаре и изучаваше картата. Лесно откри офиса на Хършхорн в центъра на града (на Четвърта улица между „Мейн“ и „Джеферсън“, само на няколко преки от реката) и дома му в Норборн Истейтс — предградие на двайсетина километра в източна посока.

Можеше да потърси хотел в центъра, близо до офиса на мъжа. Или — той погледна картата — да продължи на изток по „Истърн Паркуей“ до пресечката с междущатската магистрала. Там със сигурност щеше да намери цял куп мотели. Така щеше да си осигури лесен достъп до жилището на Хършхорн и след това до летището. Освен това без проблеми можеше да стигне до центъра на града. Но имаше вероятност изобщо да не се наложи да ходи дотам, защото сигурно щеше да е по-лесно да се справи с Хършхорн в дома му.