Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Има логика.

— Но, от друга страна — продължи той, — защо е тази история с мустака? Защо променя външния си вид?

— За да не го познаят.

— Кой ще го познае? Маги ли? Тя го видя веднъж, когато я спря на улицата, но надали ще го види повече. Другият убиец? Той не знае нищо за Роджър. Тук е, за да изпълни поръчка, и няма причина да очаква усложнения.

— Значи единият вариант е да е Роджър, а другият — да не е — заключи тя.

— Именно.

— Хрумна ми нещо — каза Келър.

— Искаш ли да го споделиш?

— Вместо да чакаме, мога просто да оправя и двамата, а? Защото може да си киснем тук вечно. Маги я няма и бог знае кога ще се върне. Никой не може да предприеме нищо, докато тя отсъства. Освен ако нашият убиец не се е закачил за нея, но не би го направил, нали?

— Казах му две неща — отвърна тя. — Трябва да стане в ателието й и да изглежда като инцидент.

— Значи няма да стане, докато Маги не се върне, но на нас за какво ни е тя? Пресичам улицата, изкачвам четири етажа и очиствам мъжа с мустака. После слизам, проверявам няколко входа, докато попадна на онзи с анорака, и го оправям.

— Убиваш и двамцата и оставяш Господ да ги разпредели.

— Може никога да не разберем кой кой е — констатира той. — Но какво значение има? Работата е там, че ще убия невинен човек.

— Как го реши?

— Типът, когото си наела, идва в Ню Йорк да свърши работа и става жертва на хората, които са го наели.

— Той е тук, за да убие една жена, Келър. Не мислиш ли, че преувеличаваш, като го наричаш невинен?

— Знаеш какво имам предвид. Ще го убия без никаква причина.

— Представи си, че някой те е наел да го убиеш.

— Тогава ще имам причина.

— А така нямаш.

— Не, не е същото. Но така или иначе само си губим времето, като говорим за това. Мисълта ми е, че не знаем дали изборът е сведен само до тези двамата. Може някой друг да е Роджър, някой, когото дори не сме забелязали още.

— Възможно е.

— Затова ще е лудост да ги очистим и двамата. Както и да е, беше само хрумване.

— Келър, и на мен ми мина същото през главата.

— Наистина ли?

— И същите възражения, плюс още едно. Ако очистим и двамата, остава проблемът с мацката. Приятелката ти… О, съжалявам, щях да престана да я наричам така.

— Да.

— Вероятно можем да преглътнем това, ако се наложи — каза тя. — Но смятам, че засега трябва да се придържаме към първоначалния план. Само ми се ще да знаех, че ще се наложи да чакаме толкова. Щях да наглася нещата по друг начин.

— Келър!

Той сънуваше и копнееше отново да се потопи в съня, но Дот повтори името му и той се разсъни и стана от леглото.

— Бързо — подкани го Дот.

Присъедини се към нея до прозореца тъкмо навреме, за да види как някаква жена се подпира на такси, докато придружителят й брои банкноти и плаща на шофьора. Таксито потегли и двамата застанаха насред „Кросби стрийт“. Жената беше Маги, но кой беше мъжът?

Беше облечен в джинси и износено кожено яке и за миг Келър реши, че е ключарят, но този тип беше по-едър. Естествено, помисли си той, съществуваше вероятност дребният човечец да е сложил някой и друг килограм отгоре. Паят „Бостън Крийм“ можеше да се справи с тази задача, но щеше ли да го направи и по-висок? Може би ако стъпи върху него…

Маги притегли мъжа в обятията си и Келър си помисли, че може би не е редно да ги гледа.

— Най-новата й повърхностна връзка — сухо отбеляза Дот. — Май не сме го виждали досега, а? Какво ще кажеш?

— Не ми изглежда познат.

— Но явно се опознава с нея. Ръката му там ли е, където си мисля?

— Струва ми се, че ще го заведе у тях.

— Разбрах това, когато таксито си замина. Макар че за миг си помислих, че ще го направят насред улицата. Не, не казвам нищо. Заслушай се! Ето!

— Какво?

— В асансьора са. Доста е шумен, а? И бавен. Сега спря, трябва да са пред апартамента й. Видя ли лицето му?

— Не.

— И аз. Но тя сигурно вече седи върху него. Вземи бинокъла. Виждаш ли някой от нашите хора? Мустакът или аноракът?

— Не.

— Виждаш ли цигара на обичайния прозорец?

— Не.

— Възможно ли е мъжът, с когото беше тя, да е някой от двамата ни познайници?

— Не знам. Не мисля. Тя излезе, отиде до ъгъла и хвана такси. Оттогава не сме ги виждали и двамата.

— Видяхме Мустака. Видяхме ли Анорака? Не си спомням.

— Мислиш, че единият е разбрал къде отива, сближили са се там и се е прибрал с нея?

— Трудната част е била да разбере къде отива. Никой не й се лепна на улицата, а тя веднага хвана такси. Не виждам как може да са я проследили.