Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Може би си прав, но… — Тя спря и погледна накъдето сочеше той. — Със сигурност си прав, освен ако нашият човек не се е научил да пуши, докато спи. Ето го, пафка.

— Още е буден и наблюдава улицата.

— Мисля, че и ние трябва да направим същото — каза тя. — Според мен нещо ще се случи.

Първото, което се случи, бе, че мъжът от прозореца на четвъртия етаж изпуши цигарата си. Няколко минути по-късно той излезе от сградата. Носеше шапка и шал и не се виждаше дали има мустак.

— С ръкавици е — забеляза Дот. — И не защото е студено.

— Не иска да оставя отпечатъци.

— Ако просто отива за още един хотдог, вероятно не би му пукало. Ето го, идва.

Той пресече улицата към техния блок и влезе във входа.

— Успях да видя лицето — каза Дот. — Мустака го няма.

— Забелязах.

— Не чувам асансьора.

— Сигурно се качва по стълбите.

— Посред нощ е. Дали тя ще го пусне?

— Той ще измисли нещо.

— Представи си, че тя не се хване. Каква е ключалката на вратата й?

— Не си спомням.

— Не си спомняш?

— Бил съм там само няколко пъти и не мислех, че някога ще ми се наложи да вляза с взлом. Защо да обръщам внимание на ключалката?

— Чудя се колко време ще му отнеме.

— Не много.

— Трябва да изглежда като инцидент.

— Не е трудно.

— Дали ще си тръгне веднага? При астроложката аз не се ометох на секундата.

— Претърсвала си апартамента.

— Налагаше се.

— Той трябва само да го нагласи да изглежда като инцидент и да си тръгне. А и е професионалист, ще се измъкне колкото се може по-бързо. Нямам време за губене.

— Къде отиваш?

— Навън — каза той. — Искам да съм на улицата, когато той се появи.

— Вероятно Роджър наблюдава сградата. Ще те види, че излизаш.

— Нищо не мога да направя. Ако той излезе пръв, как ще го проследя?

— Внимавай — предупреди го тя.

Дори Роджър да беше навън с анорака си, Келър не го видя. Огледа се, като се стараеше да не се набива много на очи, след което зае позиция в един вход между блока на Маги и кафенето на ъгъла. Лампата на Маги светеше. Значи мъжът с шапката и шала беше вътре с нея. Разбира се, тя би могла да чете книга или да прави бижута, но най-вероятно мъжът беше вътре с нея.

Всъщност сигурно вече беше мъртва. В мига, в който той е застанал на прага й, продължителността на живота й рязко се бе скъсила. Не му се налагаше да проверява дали това е мишената, защото вече знаеше как изглежда — още първата вечер беше говорил с нея на улицата. Така че просто щеше да свърши работата. Да речем, щеше да увие шала си около врата й и да го направи бързо и тихо.

Е, можеше и да не е шалът. Щеше да е трудно да го направи така и да изглежда като инцидент. Но имаше много други начини, всичките експедитивни, безшумни и смъртоносни.

Освен ако не беше от хората, които предпочитат да действат бавно. Келър знаеше, че в бранша има такива. Не бяха много, но все пак имаше няколко. Беше чувал за тях.

Осъзна, че си спомня разни неща за Маги. Начинът, по който накланяше глава. Други дребни чаровни неща у нея.

Няма друг начин, помисли си той. Нищо не можеше да се направи.

Той си я представи. Изглеждаше сладка, палава и привлекателна. Реши да приложи номера, на който беше научил Дот. Приглуши цветовете и постепенно намали контраста, докато всичко стана сиво. После смали картината и я отдалечи, после пак, докато образът съвсем се смали.

Виждаше го само като неясно петно, наистина незабележимо малко. И в този момент лампата на Маги изгасна.

Келър издиша. До този момент не си беше дал сметка, че е затаил дъх. За миг изпита смътно усещане за загуба, но то отстъпи място на вълнението. Чакането най-сетне бе приключило. Време беше да пристъпи към действие.

Отстъпи назад и продължи да наблюдава входната врата в очакване на убиеца. Но нещо го накара да вдигне поглед и на прозореца на последния етаж видя слабо червено огънче, което просветваше, когато мъжът дърпаше от цигарата.

Човекът бе решил да изпуши една цигара и да огледа обстановката от прозореца. Дали усещаше, че отвън го чакат? Според Келър онзи не можеше да го види оттам, но Роджър? Дали беше наблизо? Дали убиецът го виждаше?

И дали Роджър е забелязал огънчето на цигарата?

Когато излезе от блока, убиецът пушеше. Според Келър беше същата цигара. Тя беше улика и не би я оставил след себе си. Хвърли я на тротоара и при удара във въздуха затанцуваха искри.

Мъжът се огледа наляво и надясно и пое към Келър. В този момент Келър излезе от убежището си и тръгна пред него. Зави на ъгъла и спря такси. Качи се отпред до шофьора, който го погледна и попита накъде да кара. Келър не отговори. Изчака убиеца да се появи и го посочи на шофьора.