Лоуренс Блок - Убийства по списък

Мъжът седеше в чакалнята и чакаше полет за Джаксънвил. Куфарчето беше у него и Келър се зачуди какво ли има вътре. Досега мъжът се беше разделил с шапка, дълго палто, руса перука, шал, сако и вратовръзка. Куфарчето не можеше да побере всичко това, следователно той бе зарязал различни вещи по пътя. Според Келър тези мерки бяха твърде пресилени за доста елементарна задача. Мъжът беше нает да убие жена в апартамент на „Кросби стрийт“ с указания да изглежда като инцидент. Прекара много време в оглеждане на района, стоеше до прозорец от отсрещната страна на улицата и изпуши цял стек цигари, и…

Ето какво носеше в куфарчето. Цигари. Множество кутии, заключи Келър. И не можеше да изпуши нито една на летището и в самолета. А полетът му беше чак след час и половина. Горкият мръсник щеше да си гризе ноктите, докато стигне до Джаксънвил.

Там ли живееше? Джаксънвил? Дот не знаеше нищо за него, нае го чрез посредник. А като се имаше предвид какъв потаен тип е, беше ясно защо и посредникът не знаеше къде живее. Където и да беше, Келър бе готов да се обзаложи, че не е Джаксънвил. Всичките му досегашни действия подсказваха, че ще смени три самолета, преди да стъпи окончателно на твърда земя.

Може би, мислеше си той, мъжът знаеше нещо. Може би самият Келър беше твърде небрежен в работата си. По принцип се качваше на самолета, изпълняваше задачата и хващаше обратен полет към вкъщи. Напоследък беше малко по-предпазлив, но само защото се притесняваше от Роджър. Но този смешник не знаеше за Роджър и със сигурност не подозираше, че е примамка, която да прилъже Роджър да излезе на светло. Това означаваше, че мъжът взима подобни мерки през цялото време и Келър трябваше да признае, че е впечатлен.

Убиецът можеше да не знае за Роджър, но Келър знаеше. И когато се бяха засекли в кафенето на ъгъла, бе успял да огледа добре лицето му.

Потърси го с поглед.

Отваряше си очите и за бейзболна шапка и кафеникав анорак, но в действителност не очакваше да види този екип отново. Това беше уличната дегизировка на Роджър, която трябваше да го направи незабележим в тъмен вход. За летището би предпочел вратовръзка и сако.

Разбира се, убиецът беше избрал анорак за летището. Така че, кой знае, Роджър можеше да се появи в палячовски костюм или рицарски доспехи. Келър се увери, че той не е в чакалнята за полета до Джаксънвил, както и че не се спотайва наоколо.

Дали Роджър беше изпуснал убиеца? Отдавна минаваше полунощ, когато последното завоевание на Маги си тръгна от апартамента й и убиецът се отби да заеме мястото му. Качи се по стъпалата, вероятно е взимал по две наведнъж, изгарящ от нетърпение. Човек би си помислил, че от толкова много пушене ще се задъха, докато стигне догоре, но не и това копеле, не и с целия този адреналин в кръвта му. После той е почукал и Маги е отворила вратата. Може би е проверила кой е, но не е видяла нищо, защото ръката му е била на шпионката. Попитала е кой е, но не е разбрала, защото онзи нарочно е отговорил приглушено. Хрумнало й е, че не бива да отваря, мисълта е прехвърчала само за миг през главата й, но не, сигурно приятелят й се е върнал за нещо, което е забравил, нещо друго освен портфейла, или пък е дошъл, защото не може да й се насити и иска да я има още веднъж. И тогава тя е отключила, мъжът е блъснал вратата и е нахлул вътре. Едната му ръка с ръкавица е покрила устата й, а другата е сграбчила гърлото й…

Стой!

Келър се съвзе. Напомни си, че въпросът не е как убиецът е проникнал в апартамента й, нито как е реагирала тя, нито нещо друго в този дух. Той размишляваше дали Роджър е видял какво става, или се е бил покрил някъде да поспи.

Реши, че няма как да разбере, освен ако не се натъкне на негодника. Можеше само да стои и да чака да обявят полета за Джаксънвил. Веднъж качеше ли се на самолета, убиецът на Маги беше вън от опасност. Тогава Келър можеше да заключи, че Роджър е изпуснал нишката някъде по трасето, а това започваше да изглежда все по-вероятно. Ако е спял по време на убийството, не е разбрал, че то вече е извършено.

Тогава какво щеше да направи? Според Келър щеше да се появи на „Кросби стрийт“ и да намери друг вход, в който да дебне и да чака нещо да се случи. Всъщност, ако Келър се върнеше сега или веднага щом самолетът за Джаксънвил излети, имаше голям шанс да намери Роджър на улицата и този път щеше да е сигурен, че това наистина е той. Нямаше да му се налага да го чака да предприеме нещо и можеше направо да премине към действие. „Случайно да знаете колко е часът?“ „Разбира се, сега е… аааггххх!“ Щеше да го очисти на място и да затвори тази страница.