Лоуренс Блок - Убийства по списък

Но рано или късно някой щеше да повика полиция в апартамента на „Кросби стрийт“ и Келър можеше да забрави да намери Роджър в квартала. Онзи щеше да разбере, че е изпуснал шанса си и да се омете оттам. Така че Келър трябваше да се върне веднага и да се надява, че ще го спипа, преди да се появят ченгетата.

Въпреки това той реши да изчака самолета за Джаксънвил да излети. Това, че не виждаше Роджър, не означаваше, че той не е дошъл на летището. Ако беше на негово място, щеше ли да виси в чакалнята, докато минутите пълзят? В никакъв случай. Щеше да се появи с билет в ръка в последния момент и да се качи на самолета точно преди да потегли.

Затова Келър реши да не мърда от мястото си. Щеше да следи за пътници, пристигащи в последния момент, и ако Роджър изникнеше…

Тогава какво? Ако се появеше, Роджър щеше да има билет и бордна карта, щеше да се качи на самолета и тогава какво, по дяволите, щеше да прави Келър?

Или пък Роджър можеше да действа суперхитро — възможност, която изобщо не беше за подценяване. Може би беше забелязал убиеца по-рано и го бе проследил до „Удли“. Колко би се затруднил находчив тип като Роджър да се вмъкне в хотелската стая на мъжа? И да речем, че е намерил там билет и е разбрал докъде ще пътува жертвата му и кой полет ще вземе.

Роджър нямаше ли да се изкуши да хване по-ранен полет, за да чака мъжа на летището в Джаксънвил, когато той пристигне?

Според Келър имаше само един начин да провери това.

Билетите за туристическа класа бяха свършили, но имаше две останали места в първа класа. Първо качиха пътниците от първа класа, както и хората със специални нужди и малките деца, които пътуваха сами. Не беше задължително да се качиш преди останалите и можеше да изчакаш, но Келър не виждаше никакъв смисъл да го прави. Той беше на третия ред. Ако Роджър беше там, ако се качеше сега или в последния момент, щеше да мине покрай Келър, за да си заеме мястото.

Освен ако не възнамеряваше да управлява самолета или не се беше дегизирал като стюардеса.

Пътниците започнаха да влизат в самолета и Келър ги оглеждаше един по един, докато минаваха покрай него. Очите му се ококориха, когато се появи мъжът с черния анорак, но си напомни, че не бива да се изненадва от присъствието на убиеца на Маги. Вече знаеше, че той ще е в самолета, и затова самият той беше там.

Но донякъде се изненада, когато установи, че мъжът също лети в първа класа, при това толкова близо до него, че можеше да се протегне и да го докосне. Келър седеше на място 3-Б, до пътеката, а убиецът на Маги беше на 2-Е, на предния ред, от другата страна на пътеката.

Ами ако се бяха случили един до друг? И ако мъжът се окажеше словоохотлив?

Изглеждаше невероятно, но човек никога не знае. Съседката на Келър беше жена на средна възраст и вече беше погълната от четивото, което си носеше. Книгата беше достатъчно дебела да прекара с нея няколко околосветски полета. Жената явно предпочиташе да избегне разговора с Келър и той на свой ред на драго сърце я пренебрегна.

Самолетът потегли навреме. В първа класа остана едно свободно място, но Роджър не се появи в последния момент да го заеме. Келър се облегна на широката, удобна седалка, изтегна крака и се отпусна.

Не му беше за пръв път да пътува в първа класа. По принцип я избягваше, защото цената беше абсурдна, а и какъв беше смисълът? Имаш по-широка седалка, повече място за краката и по-хубаво ядене, а питиета са безплатни. Голяма работа. Всички пристигат по едно и също време.

А и така не се ли набиваш на очи? Стюардесите ти обръщат повече внимание, така че вероятността да те запомнят не е ли по-голяма?

Келър непрекъснато поглеждаше към другата страна на пътеката и преценяваше мъжа на 2-Е. Дали копелето винаги летеше в първа класа? Според Келър можеше да си го позволи, защото от една поръчка се изкарваха достатъчно пари за високи разходи. Не си спомняше колко се бяха договорили да платят на този майстор на дегизирането за убийството на Маги, даже не беше сигурен дали Дот бе споменала някаква цифра, но най-вероятно беше колкото получаваше Келър, а това бе напълно достатъчно да си купи много самолетни билети.

Кучият син обичаше да харчи, а? Купуваше си шапки, шалове, сака и ги зарязваше. Не беше ли опасно да захвърляш непотребните си дрехи насам-натам? Може би не, реши Келър. Ако си купуваш нови вещи и се отърваваш от тях, когато вече не са ти необходими, няма да има следи от пране, нищо, което да води към теб. Освен това не оставяш нищо на местопрестъплението. Ако някой намери шапката или сакото ти на улицата, няма да ги прати тутакси в лабораторията по съдебна медицина. Просто ще бъдат изхвърлени в боклука или ще се озоват в магазин за дрехи втора употреба.