Лоуренс Блок - Убийства по списък

Където този тип никога нямаше да ги види отново. Защото не беше от хората, които влизат в магазини за втора употреба, нали така?

Мъжът не колекционираше марки.

Келър се усмихна при тази си мисъл и реши, че заприличва на Шерлок Холмс. Мъжът летеше в първа класа, купуваше си и изхвърляше огромни количества дрехи, харчеше, като че ли не знае какво да прави с парите си. Следователно не беше колекционер. Един колекционер на марки винаги знае какво да прави с парите. Купува си марки. Когато трябваше да избира между туристическа или първа класа, Келър не можеше да не си направи бърза сметка и да не превърне разликата в потенциални филателни покупки. В този случай например сумата, която беше доплатил за първа класа, щеше да стигне за две много ценни марки от канадска серия, пусната през 1898 г. по случай юбилея на кралица Виктория. Ако можеше да избира, би предпочел не толкова удобната седалка и марките. Докато за убиеца от другата страна на пътеката единственото приложение на марките бе да ги лепне на пощенски плик.

Келър отново го погледна и видя, че си е сложил черна копринена маска за спане. Главата му беше облегната назад, а ръцете лежаха отпуснати в скута му. Беше убил невинна жена и сега спеше като агънце.

Келър осъзна нещо — радваше се, че негодникът не е колекционер на марки.

Когато сервираха храната, мъжът от другата страна на пътеката демонстрира добър апетит. Убийството на „Кросби стрийт“ не го беше отвратило от храната. Келър, който също беше освирепял от глад, не можеше да го вини за това. Всъщност дали някога бе имал проблеми с яденето след поръчка?

Не си спомняше такъв случай.

А и храната, която им сервираха, със сигурност беше по-добра от това, с което се задоволяваха селяндурите в задната част на самолета. Даже им дадоха истински стъклени чаши, порцеланови чинии и сребърни прибори вместо пластмасовите боклуци, които получаваха в туристическия салон. Е, не сребърни, помисли си той, въпреки че ги наричаха така. „Неръждаемо“, прочете той на гърба на вилицата.

Неръждаемо. Без петна. Дали в ателието на Маги имаше кървави петна? Дали беше пролял кръвта й? Трябваше да изглежда като инцидент, но съществуваха всякакви инциденти и при някои от тях целостта на кожата се нарушаваше.

Какво значение имаше? Защо изобщо мислеше за това?

Хвърли поглед към другата страна на пътеката. Убиецът беше омел храната и сега отпиваше вино. В първа класа предлагаха на всеки половин бутилка вино, червено или бяло, и убиецът на Маги беше предпочел червено. Преди ядене също беше изпил едно питие — уиски с лед. Защо не? Беше си свършил работата, пътуваше към дома и нямаше никакво основание да смята, че трябва да е нащрек. Не подозираше за съществуването на Роджър.

Келър, който не беше почитател на виното, го отказа, а преди ядене изпи чаша портокалов сок. Знаеше, че това не му дава морално превъзходство над мъжа, но точно това изпитваше, докато го наблюдаваше как премлясва над кървавочервеното вино.

В Джаксънвил Келър успя да слезе пръв от самолета. Тръгна към чакалнята и се огледа за Роджър. Търсеше кафеникав анорак и бейзболна шапка, но в същото време се оглеждаше и за лицето, което беше видял в кафенето.

Никаква следа от мъжа.

Келър се престори, че изучава монитора със списъка на предстоящите полети, докато убиецът се появи. След това го проследи до един от гейтовете на „Делта Еърлайнс“, откъдето след по-малко от час излиташе самолет за Атланта.

Сърцето на Келър се сви, когато мъжът отиде на гишето и показа билета си на служителката. От Ню Йорк до Атланта имаше много директни полети, така че пътуването през Джаксънвил беше заобиколен маршрут, явно избран с цел да отклони евентуален преследвач. Тази предпазна мярка излизаше доста скъпо, ако летиш в първа класа, помисли си той. Колкото и да плащаха на копелето, сумата трябваше доста да се разтегне, за да покрие допълнителните разходи, които той трупаше.

И Келър беше сигурен, че Атланта няма да е последната спирка. Там беше разпределителният център на „Делта“ и убиецът най-вероятно щеше да слезе от самолета и да се метне на друг. Кой знае къде щеше да приключи това пътуване?

Проследяването му до Джаксънвил беше доста лесно, но оттук нататък нямаше да е толкова просто. Имаше вероятност всички места за полета до Атланта, включително и за първа класа, да са продадени. Дори и Келър да успееше да си вземе билет, той не можеше да се надява да се качи на самолета, без да привлече вниманието на мъжа. Щом човекът взимаше всички тези предпазни мерки, непременно щеше да се оглежда за познато лице. Където и да седнеше Келър, в първа класа или на последния ред в туристическия салон, беше твърде възможно да бъде забелязан.