Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Водата?

— Водата. Къде ще отиде?

— По пода — отговори той.

— А после?

— О.

— Аха. Съседите отдолу тропали по вратата й и когато никой не им отворил, звъннали на ченгетата. Това е начин да уведомиш клиента, че работата е свършена. Не е нужно да чакаш миризмата да стигне до съседите. Трябва да си помислил за това в Солт Лейк Сити.

— Тогава беше без значение. Освен това той живееше в къща в предградията. Ако ваната прелее, водата ще отиде в мазето.

Дот кимна.

— Може да тече дни наред, преди някой да забележи.

— Предполагам.

— Да изхабиш толкова много вода. Навсякъде е разсипия, но в Солт Лейк Сити — съвсем. Той е в пустинята, нали?

— Така е.

— Добре де, на кого му пука? Водата все отнякъде изтича. Как стигнахме до това между другото? О, да, интересуваше се как е умряла.

— Исках да убия мъжа, който я уби. И в това няма логика, Дот. Ако погледнеш нещата от определен ъгъл, аз съм този, който я уби.

— Ако не се беше забъркал с нея…

— Връзката е по-директна. Аз бях клиентът, аз поръчах убийството й.

— Е, ако трябва да сме съвсем точни, аз бях тази, която го поръча и го нагласи.

— Може би дълбоко в себе си ти бях ядосан — каза той. — Както и на себе си. Но усещането беше различно. Дот, седях си в самолета и мразех човека. Него и перуката му, и фалшивия му мустак, и дегизировките му. Той свърши каквото исках, работата, за която му плащаме, а аз го мразех заради това.

— Май схващам — каза тя.

— А другият, Роджър, ни се изплъзна. Подложихме се на всичко това, а Роджър просто го е проспал или каквото там е правил и проблемът с него още си стои. Може да се е криел на „Кросби стрийт“, когато съседите са извикали полицията, може да ги е видял как изнасят тялото й. Не взех на прицел Роджър, а това копеле, което мразех. И му видях сметката. — Той поклати глава. — Роджър вече се е прибрал и проклина късмета си. Няма представа, че аз му свърших мръсната работа.

— Как го направи, Келър?

— Последвах го в стаичката за пушене и го наръгах.

— Наръга го?

— Наведох се, за да ми запали цигарата, и забих нож в гърдите му.

— Нож.

— Точно така.

— Как го прекара през проверката на летището?

— Той си беше там.

Тя го изгледа.

— Наложи се да летя в първа класа, където ти сервират като в ресторант. Ленена салфетка, порцеланова чаша и чиния и метални прибори. Когато се нахраних, мушнах ножа в джоба си.

— Вече си възнамерявал да го направиш.

— Порази ме мисълта, че така можеш да се въоръжиш, след като си минал през металния детектор. Тогава все още съществуваше някаква вероятност да заваря Роджър в Джаксънвил.

— И щеше да го нападнеш с ножа за масло.

— Не беше нож за масло.

— Не, бил е като онзи, с който Дейви Крокет е убил мечка.

— Имаше назъбено острие — обясни той. — Можеш да режеш месо с него.

— Боже мой! — възкликна Дот. — И всеки може да разполага с такова смъртоносно оръжие? Човек би си помислил, че ще вземат пръстови отпечатъци, преди да ги раздадат.

— Ами, свърши чудесна работа. Мушна се между ребрата и се заби в сърцето. Кучият син нямаше да умре по-бързо, ако бях използвал трийсетсантиметров „Боуи“. Две жени си дърдореха в другия край на стаята и не забелязаха нищо.

— И ти си се отървал от ножа.

— И от цигарите.

— И прекара няколко дни в Джаксънвил, потънал в размисли за случилото се.

— Точно така.

— Не завъртя един телефон.

— Мислех си да го направя.

— Е, това все пак е нещо. Ако мислите имаха крила, щях да ги чуя как пърхат. Но вместо това реших, че си мъртъв.

— Съжалявам, Дот.

— Предположих, че Роджър е пипнал и теб, и убиеца. Помислих си, че копелето е направило хеттрик.

— При хеттрика головете са три — поясни той.

— Знам, Келър. Старецът беше хокеен запалянко, не помниш ли? Знаеше имената на всички играчи на „Рейнджърс“. Гледах с него хокейни мачове.

— Не знаех, че си била запалена по хокея.

— Не бях. Мразех го. Но знам какво е хеттрик. Три гола в един мач, отбелязани от един и същ играч.

— Правилно.

— Така че си помислих, че Роджър е направил хеттрик.

— Роджър беше вън от играта. Висеше във входа с пръст в задника, а аз очистих убиеца вместо него. Но дори да беше станало така, както си си представяла, пак нямаше да е хеттрик. Ако беше убил мен и убиеца, това прави двама. Кой е третият?

— Приятелката ти.

— Моята… имаш предвид Маги?

— Именно. Май не трябваше да я наричам твоя приятелка. Все забравям.

— Не я уби Роджър.

— Сигурен ли си?