Лоуренс Блок - Убийства по списък

Той я зяпаше и се опитваше да разчете изражението й.

— Дот, видяхме какво стана. Тя заведе някакъв мъж в жилището си и той си тръгна, нашият убиец се качи и той си тръгна. Малко по-късно художникът от четвъртия етаж е видял да тече вода от тавана.

— Да.

— Мъжът, който тя заведе у дома си. Ако беше Роджър… Но не може да е бил, защото го видяхме. А и тя беше още жива, когато той си тръгна. Помниш ли? Забрави си ключовете и тя му ги хвърли от прозореца.

— Портфейла.

— Все едно. Роджър не направи нищо. Само се криеше във входа и ядеше в кафенето. И май това е единствената полза от цялата работа, Дот. Защото го видях добре. Тогава не знаех кой кой е, но сега знам и ще го позная, когато го видя отново.

— Мъжът с шапката и анорака.

— Да, Роджър.

— Ще го познаеш, ако го видиш пак.

— Абсолютно.

— Може би, но никога няма да разберем. Защото няма да го видиш повече.

— Какво искаш да кажеш?

— Келър, по-добре седни.

— Аз съм седнал. Седя от двайсет минути.

— Да. Това е добре. И не ставай сега. Стой си на мястото.

И добре че седеше. Не знаеше дали краката му ще се подкосят от това, което щеше да му каже тя, но и не беше сигурен, че думите й няма да му подействат така. Знаеше само, че беше трудно за вярване.

— Той е бил Роджър — каза Келър.

— Да.

— Мъжът с шапката и шала. Мъжът, който седеше от другата страна на улицата и пушеше цигара след цигара.

— Повечето пушачи правят така, Келър. Пушат ги една след друга, а не всичките наведнъж.

— Мъжът, който се качи в апартамента на Маги. Ако е бил Роджър, защо той уби Маги? Това не беше негова работа. Той отказа поръчката, не помниш ли? И дебнеше да отстрани конкуренцията.

— Точно така.

— Наблюдаваше блока, чакаше убиеца да действа. Да не би да е решил, че онзи тип, когото тя заведе в къщата си, е бил убиецът? Не, трябва да е видял това, на което станахме свидетели ние — как тя хвърля портфейла от прозореца. Знаел е, че е жива, когато се качи горе.

— И е знаел, че е мъртва, когато си тръгна.

— Така че вече не е можел да вземе на прицел мъжа, който имаше поръчка за нея. Затова си е изхвърлил шапката и се е прибрал.

— А ти си го последвал.

— Защо ще си тръгва от Ню Йорк, без да убие човека, когото е дошъл да отстрани? И защо да върши работата на убиеца вместо него? Какво се е опитвал да постигне? Да го засрами и да го накара да се самоубие? Това може да действа в Япония, но…

— Вече го е бил направил, Келър.

— Кое?

— Убил е убиеца. И между другото, можем да спрем да го наричаме така. Казвал се е Маркъс Алънби или поне е бил регистриран под това име.

— Къде?

— В „Удли“ — отговори тя. — А в портфейла му е имало документи за самоличност с различни имена. Алънби не е било сред тях. Обесил се е с чаршаф. Снимката в „Поуст“ беше доста впечатляваща. Шапката и аноракът липсваха, но беше същият тип.

— Значи Роджър е удавил Маги и после е отишъл в „Удли“, в стаята на Алънби… Алънби?

— Все някак трябва да го наричаме.

— Разбил е вратата, окачил му е въжето на врата и си е тръгнал.

— Мисля, че първо е отишъл в „Удли“. Проследил е Алънби дотам и се е вмъкнал в стаята, като се е представил за ченге или служител на хотела. Тази част едва ли го е затруднила особено. После е хванал Алънби неподготвен.

— И го е убил? Тогава защо се върна в хотела след убийството на Маги?

— Може да е оставил Алънби вързан — предположи тя. — И после, след като я е убил и е пуснал кранчето да тече, за да се установи часът на смъртта, се е върнал в „Удли“. Махнал е табелката „Не безпокойте“, влязъл е с ключа, който е взел от Алънби при предишното си посещение, обесил е нещастника с чаршаф от собственото му легло и е написал бележката.

— Каква бележка?

— Не ти ли казах? Бележка върху лист с емблемата на хотела. „Повече не мога да правя това. Господи, прости ми.“

— С почерка на Алънби?

— Как може да се разбере?

Той кимна.

— Удавянето изглежда като инцидент — каза той. — Но клиентът, който възложи поръчката…

— Тоест ние.

— … знае, че е убийство, и ще реши, че на Алънби му е дошло в повече. Съвестта му го е накарала да сложи край на всичко. Значи Роджър или е оставил Алънби жив, докато очисти Маги…

— Което е рисковано.

— … или го е убил първия път, като е преценил, че никой няма да намери тялото. А и какво, ако го открият? Но като се е върнал, е можел да телефонира от стаята на мъртвия мъж и по записите от обажданията да се установи часът на смъртта, независимо какво показват резултатите от аутопсията.