Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Това беше различно, Дот.

— Какво му беше различното?

— Не трябваше да го убивам.

— По принцип не трябва да убиваш никого — на това учат децата в неделното училище. Против правилата е. Но, Келър, ти не живееш по тези правила от доста време.

— Наруших собствените си правила — отвърна той. — Убих човек, когото не трябваше да убивам.

— Кого?

— Даже не му знам името.

— Това ли те притеснява? Че не му знаеш името?

— Дот, убих нашия човек. Убих мъжа, когото наехме. Той дойде в Ню Йорк да изпълни поръчка, която ние му възложихме, и направи всичко както трябва. А аз го проследих от Ню Йорк до Джаксънвил и го убих хладнокръвно.

— Хладнокръвно — повтори тя.

— Или може би топлокръвно. Не знам.

— Ела в кухнята, ще ти направя чай. Искам да ми разкажеш всичко.

— Е, това е в общи линии — заключи той. — И една от причините да остана толкова време в Джаксънвил бе, че исках да разбера защо го направих.

— И?

— И още не съм разбрал. Можех да прекарам там цял месец и надали щях да го проумея.

— Сигурно имаш някаква идея.

— Ами, бях объркан. От колко месеца ни притеснява Роджър? Целта ни беше да го накараме да излезе на светло и така и стана, но той ни се изплъзна. Или е надушил какво става, или е изпуснал мъжа, който уби Маги. Но и в двата случая аз изгубих шанса си с Роджър.

— И трябваше просто да убиеш някого.

Той се замисли и поклати глава.

— Не. Трябваше да е точно този мъж.

— Защо?

— Това е лудост. Бях му ядосан, Дот.

— Защото уби приятелката ти.

— Звучи безумно, нали? Той е дръпнал спусъка, само дето не е било спусък, защото не би използвал пистолет, ако трябва да изглежда като инцидент. Случайно да знаеш как го е направил?

— Удавяне.

— Удавяне? В ателие на петия етаж в Манхатън?

— Във ваната й.

— И е изглеждало като инцидент?

— Не приличаше на друго. Или е припаднала, или се е подхлъзнала, изгубила е равновесие и си е ударила главата в ръба на ваната. Потопила се е и си е поела дълбоко дъх.

— Вода в белите дробове?

— Така казват.

— Удавил я е. Мръсен кучи син. Поне е била в безсъзнание, когато се е случило.

— Може би.

— Как би могъл да го направи, ако първо не я докара до безсъзнание?

— Вече е твърде късно да го питаме, но ако първо я халоса, за да изпадне в безсъзнание, после трябва да я съблече и да я сложи във ваната. Така може да остави следи, които не се връзват със сцената, която трябва да докара.

— Какво друго би могъл да направи?

— Ти как би го направил, Келър?

Той се намръщи и премисли ситуацията.

— Щях да насоча пистолет към нея. Или нож, все едно. Щях да я накарам да се съблече, да напълни ваната и да влезе вътре.

— И после да й натиснеш главата във водата?

— Най-лесното е да й вдигнеш краката. Вдигаш ги и главата се потапя.

— А ако жертвата се съпротивлява?

— Няма никаква полза за самия него. Може само да разплиска малко вода.

— Грешно местоимение.

— Е, добре де.

— Спомням си една твоя поръчка отпреди няколко години, но не ме питай къде. Един мъж се удави.

— В Солт Лейк Сити.

— Така ли го направи? Насочил си пистолет към него?

— Той беше във ваната, когато влязох. Беше задрямал. Аз имах пистолет и смятах да го застрелям, но той си дремеше във ваната.

— И ти му вдигна краката?

— Бях чул за това или може да съм го чел някъде, не помня. Исках да проверя дали действа.

— И подейства?

— Без проблеми. Той се събуди, но не можеше да направи нищо. При това беше едър, силен мъж. Аз подсуших разплисканата вода около ваната. Сигурно и нашият убиец е направил същото на „Кросби стрийт“. Забърсал е пода с кърпа.

— Оставил е кранчето да тече.

— И какво, ваната е преляла? Ако е преляла, не може да се прецени дали е имало борба.

— И?

— И какво друго постига така? — Той се замисли. — Ами, ще изглежда, сякаш се е случило, докато ваната се е пълнела. Маги се е подхлъзнала, като е влизала вътре, изгубила е съзнание и се е удавила, преди да успее да се свести.

— Или ще решат, че е от наркотиците. Влязла е във ваната, докато тя се е пълнела, и е изгубила съзнание от взетите наркотици.

— Какви наркотици?

— Тя беше човек на изкуството, нали така? Живееше в Сохо?

— Нохо.

— Ъ?

— Сохо е южно от „Хюстън стрийт“ — обясни той. — Оттам идва наименованието. Тя живееше на две преки северно от „Хюстън“, тоест в Нохо 7 7 Сохо и Нохо са съкращения от South of Houston и North of Houston южно и северно от „Хюстън“ (англ. ез.). — Бел.ред. .

— Благодаря за урока по география, Келър. Виж, тя просто е отишла в бар, забърсала е жребец и се е позабавлявала с него. Бих казала, че има голяма вероятност междувременно да се е подкрепила с малко химия. Но това няма значение. Отклоняваме се от темата. Къде ще отиде водата?