Лоуренс Блок - Убийства по списък

Келър се намръщи.

— Твърде сложно е. Прекалено много неща могат да се объркат.

— Е, той си беше сложен тип.

— Като говорим за сложно, ти не спомена ли, че го е обесил с чаршаф? Така правят затворниците. Но ще се обесиш ли с чаршаф, ако имаш други неща на разположение?

— Келър, аз изобщо няма да се обеся.

— Но чаршаф. Защо не колан?

— Може Алънби да е носел тиранти. Или това да е било част от играта на Роджър.

— Той обичаше игричките — съгласи се Келър. — Цялата работа беше игра, нали? Имам предвид да преследваш хора от твоя занаят из цялата страна. Целта е да си увеличиш доходите, но дали наистина ги увеличаваш? В действителност хабиш много време и енергия и харчиш купища пари за самолетни билети.

— Лош професионален ход, казваш.

— Но го е карал да се чувства по-умен от нас. По-умен от всички. Непрекъснато се преоблича, лепи си мустаци и ги маха. Целият този скапан маскарад. Можеш да го очакваш от някой кретен от ЦРУ, но един професионалист би ли си губил времето с това?

— Той не беше безгрешен, Келър. Уби двойката в Луисвил, която се озова в предишната ти стая, и гръмна мъжа в Бостън, който ти открадна шлифера.

— Имах късмет.

— А той беше прекалено хитър и това му направи лоша услуга. Предполагам, че лесно е забелязал Алънби. Както и ние. Алънби не се притесняваше, че може да го види някой друг освен жертвата. И сигурно в един момент на Роджър му е писнало да чака. Разбирам го. На нас самите ни втръсна, доколкото си спомням. Ти даже се чудеше дали да не убиеш и двамата и да приключим с тази история.

— Спомням си.

— След като е разпознал Алънби, защо да чака? Можел е да го проследи и да го очисти. И го е направил в хотелската му стая.

— Не е било нужно да убива Маги — отбеляза Келър.

— Но поръчката винаги се изпълнява, не помниш ли? Това беше запазената марка на Роджър. Изчакваше убиецът да си свърши работата и след това го отстраняваше. Този път убиецът напусна играта преждевременно, затова Роджър е решил, че той самият трябва да изпълни поръчката. Сигурно е смятал, че това означава да си професионалист.

— Сигурно.

— И това го уби.

Келър се умълча за известно време. Дот продължи да говори, обсъждаше станалото, а той остави думите да се леят около него, без да възприема всичко, което тя казваше. Той отмъсти за Маги — цел, която по онова време му изглеждаше важна — по причини, които сега му се струваха безсмислени. Опита се да си я представи и осъзна, че образът й вече избледняваше, смаляваше се, губеше цвят и пълнота. Избледняваше в миналото, избледняваше като всичко останало.

И Роджър го нямаше. Келър месеци наред беше нащрек, преследван от убиец без лице, а сега заплахата беше отстранена. При това от самия него. Нямаше представа, че прави точно това, но така или иначе го направи.

— Ако бях постъпил както трябва, той щеше да се измъкне — отбеляза той.

— Роджър.

— Аха. Щях да се обърна и да си тръгна, убеден, че Роджър няма да се появи. Щях да оставя истинския Роджър да се изплъзне от кукичката и нямаше да научим нищо повече за него. Нито името му, нито къде живее. Нямаше да знаем нищичко.

— И още не знаем — изтъкна тя.

— Но вече не ни е нужно.

— Така е.

— Посредникът, който ни осигури Алънби, казва, че му дължим остатъка.

— Какво получи той? Половината предварително?

— Да, останалото — при свършена работа. Твърди, че поръчката е изпълнена. Жената е мъртва и смъртта й е регистрирана като инцидент. Така че трябва да сме доволни, нали? Ако Алънби е получил угризения на съвестта и е решил да се самоубие, какво общо има това с нас? Той си е заминал, без да прецака работата на „Кросби стрийт“, така че ние получихме каквото сме поръчали.

— Какво му каза?

— Не му обясних какво се е случило в действителност.

— Не, естествено, че не.

— Смяташе, че съм възложила задачата от името на клиент и че клиентът трябва да плати. Казах му, че съм съгласна, но и двамата знаехме, че парите няма да отидат при Алънби, защото той не е жив.

— Ще ги прибере посредникът.

— Разбира се. Затова казах: „Виж, твоят човек се самоуби. Много жалко, защото свърши добра работа“.

— Единственото, което направи, е да виси пред входа.

— Остави ме да довърша, става ли? Казах: „Той свърши добра работа, но е мъртъв и ти няма да му платиш, а аз няма да върна парите на моя клиент. Затова какво ще кажеш да си ги разделим?“. И му изпратих половината от остатъка, който дължахме.

— Изглежда справедливо.

— Не съм сигурна, че справедливостта има нещо общо с това, но и двамата с него няма да се тръшнем от угризения. Келър, вече сме вън от опасност. Нерешените проблеми са решени и Роджър е мъртъв. Осъзнаваш ли го?