Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Той прави масивни статуи на стилизирани човешки фигури, които тежат цял тон. Добре че е на приземния етаж. Отнема му цяла вечност да завърши една работа, но никога не продава нищо, така че това е без значение.

— Никога не продава нищо?

— Аз дълги години бях художничка и не съм продала нищо. Не е нужно да продаваш, за да си човек на изкуството. Всъщност май е по-лесно, ако не го правиш.

На третия и четвъртия етаж живееха художници. Келър нямаше представа как изглеждат творбите им и дали се продават, но знаеше, че Маги обитава най-горния етаж и че архитектът на втория етаж е някъде в Европа и няма да се върне още няколко месеца.

Келър отключи с новите ключове и се озова в огромна бяла стая. Както беше казал ключарят, подът, стените и таванът бяха бели, а също и вграденото бюро и етажерките за книги. В двата края на ателието имаше прозорци. Тези в задната част бяха боядисани в бяло — както дограмата, така и стъклата — а онези в предната част не се виждаха, защото бяха скрити от вътрешни жалузи.

От осветената белота на стаята човек можеше да го заболи глава. Келър изгаси лампите и помещението потъна в мрак. Повдигна леко един от жалузите, за да влезе малко дневна светлина. Така определено беше по-добре.

Откри, че има мебели, и разбра защо ключарят ги е пропуснал. Бели кубове, някои от които покрити с бели декоративни възглавници, служеха за столове, а в голяма бяла кутия на стената имаше сгъваемо легло. Някои от кубичните табуретки бяха неподвижни, но имаше и такива, които се местят, и той отнесе една до предния прозорец и седна на нея.

— Не знам дали забеляза, но книгите на лавиците също са бели — каза Дот. — Не са били такива, но някой ги е подвързал в бяло фолио.

— Знам.

— Тук като нищо можеш да станеш далтонист с откачалката горе, която носи само черно, и с този особняк, при който всичко е бяло.

— От другата страна на улицата има някой.

— Къде? — Тя застана до него при прозореца и надзърна през отвора между жалузите. — О, ето го. До входа, с анорак и бейзболна шапка.

— Забелязах го преди няколко минути. Просто си стои там.

— Със сигурност не чака автобус, нито пък се надява да спре такси. Чака някого. Имаш ли бинокъл?

— Мислех, че ти си взела.

— Ето го. Той може да погледне нагоре и да забележи отблясъците, ако изобщо има такива. Не виждам лицето. Ето, погледни ти.

Той погледна през бинокъла и нагласи фокуса. Лицето на мъжа беше в сянка и не се виждаше добре.

— Е, Келър? Този тип ли видя в Бостън?

— Така и не го видях като хората. Дори не знам дали мъжът, когото видях, е същият, който се опита да ме убие.

— И уби шлифера ти погрешка.

— Но този тип стои тук по някаква причина. Или е Роджър, или не е.

— Това важи за всеки, Келър.

— Знаеш какво искам да кажа. Тук е или за да свърши работата горе, или да оправи човека, който трябва да свърши работата горе.

Който и да беше, стоеше точно от другата страна на тясната уличка. Келър си помисли, че ако имаше пистолет, можеше да застреля кучия син и после да отидат отсреща и да го погледнат отблизо.

— Има още един — каза той. — Виждаш ли?

— Къде?

— Идва откъм ъгъла.

— Просто минувач — каза тя, — но по тази улица рядко минават хора, нали? Какво ще кажеш за този тип, Келър? Изглежда ли ти познат?

Келър го проследи с бинокъла. Мъжът не беше в сянка, но носеше дълго палто, широкопола шапка, шал и очила и единственото, което можеше да се каже със сигурност, бе, че няма мустак. Беше висок, но същото важеше и за кибика до входа.

— Обръща се — каза той. — Мисля, че търси някакъв адрес.

— И виж кой идва.

— Какво, онзи на входа ли? Той не е помръднал.

— Кой идва по улицата, Келър. Тази, която си мисля, ли е? Цялата в черно. Каква изненада.

Беше Маги, на път към къщи. Тя се задаваше отляво, мъжът с шапката и шала идваше отдясно, а мъжът с анорака стоеше отсреща и се спотайваше.

— Колко удобно — отбеляза Дот. — Всички излязоха на сцената едновременно. Искаш ли да слезеш и да ги представиш, Келър?

— Той пресича улицата. Отива право към нея.

— Той още стои пред входа. О, този с шапката и шала. Мислиш, че ще го направи още сега?

— Как? Трябва да изглежда като инцидент.

— Може да я блъсне пред камион. Сигурно все някога оттук ще мине боклукчийски камион. Или може просто да иска да я погледне отблизо. Не, спира я.

На Келър му се прииска да извика. Нямаше да го направи, но какво трябваше да стори? Просто да си седи и да гледа как убиват жената?