Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Как?

— Как? Обадих се, секретарят се включи, набрах кода, и щом чух съобщението си, натиснах три и го изтрих.

— Откъде знаеш кода?

— Когато си купиш телефонен секретар, кодът е пет-пет-пет и в инструкциите ти обясняват как да го смениш.

— И аз го направих.

— С четири-четири-четири, Келър.

— Така е — съгласи се той.

— Не го налучках от първия опит, но не ми отне много време да го уцеля. Изтрих съобщението, което оставих, както и съобщение от някакъв идиот, който се опитваше да ти продаде апартамент на Бахамите. — Тя сви рамене. — Какво да ти кажа? Постепенно свикнах да навлизам в личното ти пространство. Когато беше извън града, проверявах съобщенията ти.

— Веднъж аз проверих — припомни си той — и имаше някаква глупост. Не за апартамент на Бахамите, но пак нещо също толкова примамливо. Не си направих труда да го изтрия и когато се прибрах, вече го нямаше.

— Сигурно е било някое от тези, които изтрих аз. Реших да ти спестя хабенето на нерви.

— И е имало съобщения от Маги?

— „Здрасти, аз съм. Просто си мислех за теб. Не си прави труда да се обаждаш.“ Щом не е нужно да се обаждаш, защо трябва да го чуваш? — Тя взе чашата си с чай. — Това беше първото. През следващите месеци имаше едно-две в същия дух. После, докато ти беше в Балтимор, тя остави три или четири съобщения, включително едно от рода на: „Знам, че си там и не вдигаш телефона. Моля те, не го вдигай сега, защото това само ще покаже какъв невротичен негодник си.“ Последва дълга пауза, през която сигурно чакаше да вдигнеш. Накрая те обиди и затвори.

— Как ме обиди?

— Спомням си само, че не беше комплимент. След това имаше извинение и молба да се обадиш. После друго съобщение, в което казваше да пренебрегнеш предишното. Реших, че е най-добре да пренебрегнеш всичките, и ги разкарах.

— И това е станало, докато съм бил в Балтимор.

— И в съда.

— Обаждала си се през деня, докато съм бил в съда.

— Два-три пъти.

— Само толкова?

— Всъщност всеки ден. Тогава вече само проверявах за съобщения от нея. През по-голяма част от времето нямаше такива, но не исках да говориш с нея.

— Ти вече си била решила, че тя е проблем.

— Е, беше очевидно, Келър.

— Подходяща примамка — каза той.

— Знаеш, че така или иначе трябва да я очистим. Струва ми се, че не би искал да го направиш лично, или греша?

— Аз спях с тази жена.

— И й изпрати цветя, доколкото си спомням.

— Харесвах я, Дот. Имаше интересен начин на мислене.

— Тези, които избираш, винаги имат интересен начин на мислене.

— Тези, които избирам?

— Тази, както и онази с обиците, която разхождаше кучето. Можеш да ме сметнеш за мнителна, но мисля, че няма да сгреша, ако нарека и двете особнячки.

— Сигурно.

— „Искам връзката ни да е повърхностна, затова не ми изпращай повече цветя. Ще се срещаме само два пъти в месеца и ще отиваме право в леглото.“

— „И между другото имаш палец на убиец.“

— Още малко по-повърхностно, Келър, и щеше да те кара да си стоиш вкъщи и веднъж в месеца да й пращаш чашка със сперма. Трябва да кажа, че тя ти направи услуга, като те държеше на разстояние. Иначе сигурно щеше да ти е по-трудно да закриеш сметката.

— Примамка — каза той.

— Явно думата те притеснява. Ако ти харесва повече, казвай „суши“. Означава същото.

— Мисля, че ще свикна с мисълта.

— Или можеш да гледаш на нещата по този начин — тя е лимонът, който съдбата ти поднесе, и ти правиш лимонада.

Като се прибра в апартамента си, Келър първо провери телефонния секретар. Натисна бутона и роботизираният глас го уведоми: „Няма нови съобщения“.

Какво означаваше това? Че никой не е оставил съобщение? Или пък че докато е пътувал, Дот се е обадила и е изтрила всички съобщения?

Реши, че първо трябва да смени кода с някой не толкова лесен като четири-четири-четири. Какъв например? Премисли няколко трицифрени комбинации, опитвайки се да намери някоя по-сложна и трудна за запомняне. Три-осем-едно? Две-девет-четири? Прецени, че ако човек се замисли, всеки код има някаква логика. И ако успееше да измисли някой наистина труден за запомняне, такъв, който никой не може да запамети, тогава как самият той щеше да го запомни?

Освен това Дот можеше да го налучка, пробвайки произволни цифри. Колко бяха възможните комбинации? Май си спомняше от часовете по математика в гимназията, че съществува формула за изчисление, но тя, както огромна част от математическите му познания, отдавна се бе изпарила от паметта му.