Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Говорила е за моя палец?

— Това не означавало непременно нещо, но в този случай клиентът с палец на убиец в действителност имал много тъмна страна. Не задълбах прекалено много, но имах усещането, че ако поискам, мога да си тръгна с името и адреса ти.

— Изненадвам се. Смятах, че ще е дискретна.

— Сигурно си е мислела, че е дискретна. Спомена някои неща за хороскопа ти, но не ме питай какви бяха. Сатурн е в квадратура с Уран, тинтири-минтири. Знаеш ги как говорят. Келър, тази жена беше нерешен проблем. Имаше клиент, който си вади хляба с убийства, и тя го знаеше. Не ми отне много време да я накарам да говори за това.

— Трябваше да кажеш нещо.

— На теб?

— Естествено, че на мен. Аз щях да…

— Какво? Да се погрижиш за това?

— Разбира се.

— Келър, ти харесваше жената. Обясняваше колко майчински се държала.

— Не си спомням да съм казвал такова нещо.

— Е, аз си спомням. Сигурно можеше да го направиш, но щеше да ти е трудно, а и беше твърде рисковано. Бил си неин клиент и между вас има връзка. Така че ако нещо ще й се случва, трябва да стане, докато си извън града.

— Значи се налага да извикаш някого отвън — каза той, разсъждавайки на глас. — И защо да не потърсиш Роджър? Така хем ще се погрижиш за проблема, хем ще заложиш капан на Роджър. Звучи логично. — Той вдигна поглед намръщен. — Но е прекалено късно, защото тя вече е мъртва.

— Тогава не мислех за залагане на капани. Не желаех да имаш нищо общо с това, но същевременно не исках да чакам твърде дълго, защото големите уста потопяват кораби. Кой знае колко време щеше да мине, преди дебеланата да пропее пред неподходящия човек?

— Но в крайна сметка си изчакала малко.

— Не по собствено желание. Помниш ли серията от поръчки, когато ти се връщаше още на следващия ден? Или ги отменяха, или човекът се самоубиваше, или някой друг приключваше сделката вместо теб. Ти се връщаше, преди да успея да уредя нещата.

— Искала си да съм извън града, когато я очистят.

— Разбира се.

— Така ще имам алиби. Естествено, ако някой се поинтересува какво точно съм правил в Албакърки, Сейнт Луис или където и да било…

— Знам, не е кой знае какво алиби. „Ваше благородие, няма как да съм я убил, защото бях в Саусалито да убия друг човек.“ Исках да си извън града и по друга причина. Предпочитах да не знаеш за това, защото бях сигурна, че няма да ти хареса.

— Била си права.

— И продължава да не ти харесва, нали?

Той се замисли.

— Трябвало е да го направиш — реши той. — Щях да се опитам да те разубедя или да намеря друг начин, но вече е свършено и трябва да призная, че си била права. Кого използва?

— Какво значение има?

— Вероятно никакво. Когато получихме поръчката за Балтимор, си решила, че ще бъда извън града, така че си ангажирала човек да оправи Луис. После разбра, че са ме призовали за съдебен заседател, а това е дори още по-солидно алиби, затова си се придържала към първоначалния план. Който и да е бил, е свършил добра работа. „Звездите предсказаха смъртта й“ — вестниците биха тиражирали историята за убита астроложка, но не видях нищо. Използвала ли си този човек и преди?

— Веднъж. И тогава нямаше нищо във вестниците.

— Явно това е неговата запазена марка.

— Нейна.

— Моля?

— Нейната запазена марка.

— Убиецът е жена? Преди малко говорихме, че ги има само във филмите.

— Ти го каза, Келър. Аз не съм казвала нищо.

Той преповтори разговора им наум и сви рамене.

— Както и да е — рече той. — Жена, а? И си я използвала и преди?

Дот кимна, след което вдигна ръка и посочи тавана. Келър погледна нагоре и не видя нищо забележително освен полилей с една изгоряла крушка. В следващия момент загря и ченето му увисна.

— Старецът — каза той.

— Понякога се изумявам колко бързо схващаш.

— Но тогава го направи ти, Дот. Той беше изперкал, говореше, че ще наеме някой хлапак да му помогне да си напише мемоарите. Ти ме изпрати някъде и го оправи сама.

— Изпратих те в Канзас Сити. Първият ти аукцион на марки, ако правилно си спомням.

— И си оправила и Луис? Защо, за бога?

— Бях притисната от времето — отвърна тя. — Отвори се възможност, а кой знае колко дълго щеше да стои отворена? А и не ставаше въпрос само да бъде очистена. Не трябваше да се вдига шум, за да не научиш от вестниците. И някой трябваше да прерови папките й, някой, който знае какво да търси. Затова й се обадих и си уговорих друга среща.

— При него беше приспивателно в какаото и задушаване с възглавница.