Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Именно.

— Как? Да му предложим работа? Няма да я поеме. Освен ако…

— Какво?

— Ами, ако поръчката е да убие убиец, няма ли да направи изключение? Искам да кажа, че той така или иначе го прави безплатно, а ако му платят за това…

— Ще му се обадя с поръчка за убиец.

— Точно така.

— И не просто кой да е убиец. Предполагам, че говорим за теб.

— Да.

— Ще му дам името ти, адреса и снимка, на която изглеждаш що-годе добре, а ти ще си седиш вкъщи пред телевизора и ще се ослушваш за стъпки. Трябва ли да обяснявам защо идеята е лоша?

— Не.

— От известно време обмислям нещо — каза тя, — така че защо да не ти изложа плана си? Обаждам се на Роджър и оставям съобщение. Той го получава и ми се обажда по някаква специална непроследяема линия. Аз му описвам поръчка, която искам да му възложа. Давам му името и адреса, той умува известно време и накрая отказва.

— И?

— И я давам на друг.

— На мен? Не, няма логика. На кого ще я дадеш?

— На някой твой колега. Вероятно ще се обадя на друг посредник и ще му кажа да намери някого. Не че има бог знае колко останали хора, но когото и да избере, не е нужно да е супердобър. След като поеме случая, ще се обадя на Роджър и ще му кажа да не се притеснява, че съм успяла да намеря друг. Чаткаш ли?

— Струва ми се, че да.

— Ти ще наблюдаваш къщата на мишената и ще чакаш двамата да се появят. Единият ще търси начин да свърши това, за което е нает, а другият ще е Роджър.

— Как ще разбера кой кой е?

— Можеш просто да убиеш и двамата и да оставиш Господ да реши кой какъв е, както пише на една тениска. Но има и по-добър вариант. Ще изчакаш единият да унищожи мишената. Другият ще е Роджър.

Келър кимаше.

— И след удара той ще се заеме с убиеца. Значи ще последвам убиеца и ще се оглеждам за Роджър.

— Когато е готов да действа, се намесваш ти. Ако успееш да го очистиш, преди да изпълни замисъла си, още по-добре. Ако не, поне си опитал. И в двата случая Роджър е зад борда.

— Прободен в сърцето. — Той се смръщи. — Бих искал да го пипна навреме. Ще е жалко да допусна някой невинен човечец да бъде убит за нищо.

— Невинен е силно казано, тъй като току-що ще е отстранил мишената. Но разбирам какво имаш предвид.

— Мишената — повтори Келър. — Даже не помислих за нея. Тя е хипотетична, защото в действителност ти нямаш поръчка за Роджър или за господин Резерва. Това е само капан, но във всеки капан трябва да има примамка, нали така?

— Да, ако очакваш да хванеш нещо.

— Е, кой е примамката? Щом не съм аз, кой е? Просто ще избереш някой нещастник напосоки?

— Това е една от възможностите. Келър, изглеждаш разстроен.

— Примамката вероятно ще бъде убита, нали?

— Тъй като примамката няма никаква причина да подозира нещо и по случая ще работят не един, а двама професионални убийци, трябва да кажа, че шансовете на примамката са доста под средното ниво.

— Имаш предвид шансовете да оцелее.

— Точно така. Но ако искаш да погледнеш нещата от хубавата страна, шансовете на примамката да бъде убита не са никак лоши.

— Ето тази част не ми харесва. Да хвърляш стрелички по телефонен указател.

— Келър, човек не хвърля стрелички по телефонен указател, а по географска карта.

— И какво става?

— Нищо, освен ако не търсиш място, където да отидеш. Хвърляш стреличка, тя се забожда в Уичита Фолс, Тексас, и отиваш там. Хапваш в приятно мексиканско ресторантче, купуваш си марки. Може да се свържеш с някоя брокерка да ти покаже няколко къщи.

— Дот…

— Но ако търсиш човек, не използваш стрелички. Взимаш телефонен указател, отваряш го напосоки и забождаш пръст.

— Точно това имах предвид.

— Ти каза стрелички.

— Знам, но…

— Няма значение, Келър. Знам какво искаше да кажеш. Увъртам, защото тази част от плана не ми харесва.

— Това ми е мисълта — каза той. — Да си играеш на Господ, да избереш някого напосоки…

— Не напосоки.

Той я погледна.

— Ти току-що каза: „Отваряш го напосоки“. Какво искаш да кажеш, Дот? Че всичко е карма? Че е предопределено от звездите? Каквито и на пръв поглед случайни избори да правим, всички те са съобразени с вселенския промисъл?

— Мисля, че в това има толкова логика, колкото и във всичко останало, тоест кажи-речи никаква. Келър, аз вече избрах човек.

Той обмисли чутото и след малко каза:

— Не напосоки.

— Не, не напосоки. Никакви стрелички, никакви телефонни указатели.

— Мъж, когото познаваш?

— Не и не.

— Ъ?

— Не познавам човека и не е мъж — поясни тя.