Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Жена?

— Да не би да си сексист?

— Не, но…

— Рицарството е мъртво, Келър. Жените имат не по-малко право да бъдат убити от мъжете. Получавал си поръчки, в които мишената е била жена. Отивал си и си свършвал това, което трябва.

— Да, разбира се.

— Живеем в свят на равни възможности. Даже съм чувала за жени килъри, макар че сигурно е по-правилно да се каже „килърки“, но не ми харесва как звучи.

— И аз съм чувал разни истории, но не знам дали действително съществуват такива жени. Освен във филмите.

— В такъв случай е загуба на време да се чудим как да ги наричаме.

— Ти каза: „Не и не“. Не е мъж и какво друго? Не познаваш човека?

— Точно така.

— Щом не го познаваш, тогава как така не е напосоки?

— Минутка търпение, Келър. Ще се сетиш.

— Някой, когото аз познавам.

— Какво ти казах? Сети се.

— Жена, която познавам…

Тя въздъхна, взе каната със студен чай и напълни двете чаши.

— Може да е от историята с Роджър и напрежението покрай нея, а може би просто вършиш тази работа твърде дълго време. Но напоследък поемаш рискове и оставяш нерешени проблеми.

— Така ли?

— Не исках да казвам нищо, защото животът си е твой.

— Чакай малко. Говори конкретно, става ли? Какви рискове? Какви нерешени проблеми?

Тя протегна показалец и докосна върха на палеца му.

— Палецът ми е нерешен проблем ли? Какво трябва да направя, да го отрежа?

— Не мисля, че палецът ти е проблем. Цял живот си живял с него, беше си съвсем наред, както и самият ти, но изведнъж някаква фръцла ти казва, че е палец на убиец, и ти хукваш при друга фръцла, която ти казва, че си зодия Близнаци с изгрев тук и луна над Маями.

— Изгряващ знак в Рак, а луната ми е в Телец.

— И сигурно там също не се налага да се притесняват от урагани като в Маями. Келър, тя ти е надрънкала всички тия глупости и ти си й казал какво работиш.

— Не й казах.

— Тя разбра, като погледна палеца ти.

— И хороскопа ми. Може би го усети интуитивно. — Той изпъна гръб. — Нея ли си избрала? Луис?

— Келър…

— Ще се озорят да я намерят. Тя се е преместила, сигурно е напуснала града, защото телефонът й е прекъснат. Може да е оставила адрес, а има и други начини да проследиш човек, но ти искаше да заложиш капана тук, в Ню Йорк, нали? Ако е така, можеш да забравиш за Луис Карпентър.

Тя не каза нищо. Келър я погледна и му просветна.

— Няма адрес — каза той.

— Няма.

— Мъртва е, нали?

— Или се е сляла с вселената, или се е преродила като пеперуда — отвърна тя. — Самата Луис би го погледнала така, а кои сме ние да спорим?

— Но… Какво… Кога? Как?

— Келър, звучиш като наръчник за репортери. Наистина ли искаш да знаеш? Няма ли да се чувстваш по-добре, ако просто решиш, че е било предначертано от звездите, и спреш дотук?

— Искам да знам.

— Ти беше ангажиран като съдебен заседател.

— И ти си поръчала на някого да…

— Не. Хайде да ме оставиш да ти разкажа.

— Добре.

Тя отпи малко студен чай.

— Известно време мислех над този въпрос. Има жена, която знае нещо, което не би трябвало да знае. Колко време ще мине, преди да се изпусне пред неподходящ човек? Не, не ме прекъсвай. Щеше да кажеш, че би било неетично да обсъжда клиентите си, нали? Помислих си го, но това, което хората трябва да правят, и онова, което правят в действителност, невинаги се припокрива. Ако не беше така, и двамата щяхме да се занимаваме с нещо друго. Затова й се обадих и си уговорих среща с нея.

— Докато бях съдебен заседател.

— Не, много преди това. Не знам къде си бил. Вероятно у дома, в Ню Йорк, занимавал си се с колекцията си. Обадих й се и си уговорих среща. Казах й измислено име и дата на раждане и взех влак, а после такси до жилището й. Хубаво местенце, ако си падаш по драперии, завеси от мъниста и свръхмеки мебели. Тя ме почерпи с чаша чай и обсъдихме хороскопа ми.

— Но не е бил твоят хороскоп.

— Защото си измислих датата на раждане. Усетих се, но вече се бях набутала. Трябваше да си седя и да се преструвам на впечатлена от точността й, а хороскопът не беше точен и как би могъл да бъде? Можеше да е право в десетката за някой, роден на двайсет и трети септември. В крайна сметка вероятно беше по-добре, че измислих рождената дата, защото така хороскопът не ме разсейваше от основната цел. Знаех, че са врели-некипели. Така можех да се съсредоточа над задачата да я накарам да говори.

— За какво?

— За теб. Казах й, че веднъж съм ходила на хиромант, а тя отговори, че знае малко за хиромантията и погледна ръката ми. Разказах й за моя приятелка от гимназията, която е имала необичаен палец, и още преди да се усетя, вече слушах как неин клиент имал палец на убиец.