Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Келър, големият въпрос е дали той мисли за теб.

— И отговорът е „да“. Иначе нямаше да се обаждаш.

— Може да не мисли лично за теб, защото не те познава лично, което е добре. Но е ясно, че не е решил да се захване с голф или с нещо друго, което да му отвлече вниманието от основната цел. А ти си спомняш каква е тя.

— Да разреди редиците — отговори той.

— Току-що оредяха с един. Имаше поръчка, която отказах, и добре че го направих.

— Май трябва да ми разкажеш за нея.

— Утре сутринта се метни на влака и ела да ме видиш.

— Мога да дойда още сега, Дот.

— Не, изчакай до утре. Първо трябва да уредя разни неща и след това ще се наложи да предприемем действия. Чакахме този тъпанар да се изпари, но явно няма да стане. Освен ако не му помогнем.

— Как?

— Утре сутринта — повтори тя.

Той затвори и моментално се сети за астроложката. Можеше да й се обади и тя щеше да му каже дали периодът е опасен за него. Набра номера и този път след първото позвъняване се включи запис. Уведомиха го, че номерът, който търси, е закрит.

Реши, че е сбъркал телефона, и набра отново, но попадна на същия запис. Номерът беше закрит.

Странно.

Апартаментът й се намираше в другия край на града, на „Уест Енд авеню“ между Деветдесет и седма и Деветдесет и осма улица. Докато шофьорът от Карибите ругаеше трафика нечленоразделно, Келър се облегна назад и се запита защо предприе това пътуване. Слезе на ъгъла и намери блока, но не видя звънец с нейното име. Провери двете съседни сгради, макар да беше сигурен, че не греши, но и там не видя името й.

Хвана такси и се прибра.

Сещаше се само за един човек, който би могъл да знае къде е Луис Карпентър, и това беше Маги Грискоум. А той не искаше да й се обажда.

Намери номера и неохотно го набра. След като звънна два пъти, вече се канеше да затвори, но тя вдигна по средата на третото позвъняване. Все още можеше да затвори и се чудеше дали да не го направи, но тя отново повтори „ало“ с явно раздразнение и той изстреля:

— Опитвах се да се свържа с Луис.

Нямаше намерение да го изтърси така. Ало, здрасти, как си, дрън-дрън и после можеше да повдигне въпроса. Но нещо го накара да премине направо по същество. Последва пауза и сетне тя каза:

— Това си ти.

Как да реагира човек на такива думи? Келър се стъписа и преди да измъдри отговор, тя заяви:

— Много си нахален. Защо не се обади?

— Ти ми каза да не се обаждам. Помниш ли?

— Чудесно. И след като ти не се обади…

Защото ти ми каза да не го правя, помисли си той.

— … аз се обадих и оставих няколко съобщения, но ти така и не звънна.

— Не съм получил съобщенията.

— Да бе, да.

Дали е оставяла съобщения? Не, разбира се, че не. Вече съжаляваше, че се обади, а още дори не беше стигнал до основния въпрос.

— Телефонният секретар беше развален — каза той. — Ако искаш, ми вярвай. Няма значение. Опитвах се да се свържа с Луис Карпентър и…

— Защо?

— Астроложката — отвърна той.

— Това е отговор на въпроса „кой“. Аз те попитах защо.

— Защо?

— Ти нямаш нужда от астролог, за да разбереш откъде падат звездите. Щом ти трябва номерът й, намери го. Има го в указателя.

— Точно там е работата — каза той и в следващия момент млъкна, защото осъзна, че говори на себе си. Тя беше затворила.

— Според мен имаме два варианта — каза Дот. — Можем кротко да чакаме проблемът да се реши от само себе си или да предприемем проактивен подход.

— Преди изобщо не чувахме тази дума, а сега я чуваме непрекъснато — каза Келър. — Знам какво означава, но какъв е смисълът от нея? Защо не казваме просто активен?

— Звучи по-добре.

— Нима?

— Естествено. Проактивен означава, че наистина си размърдваш задника и правиш нещо, при това професионално. И трябва да добавя, че е крайно време да предприемем нещо. Досега взимахме предпазни мерки, но единственият резултат от това е, че Роджър убива други хора. Би било хубаво, ако някой от тях го надуши и си разменят ролите, но той е професионалист и е проактивен, изненадва ги, така че какъв шанс имат? Той просто продължава да върши онова, в което го бива най-много, а ние отказваме поръчки и сме нащрек, когато поемем някоя. Време е да обърнем нещата.

— И да го сгащим — каза той.

— И да го прободем право в сърцето, защото с човек като него трябва да си напълно сигурен, че си приключил.

— Но как, Дот? Как ще го откриеш? Откъде ще започнеш?

— Той трябва сам да дойде при нас.

Той кимна.

— Устройваме капан и го примамваме в него.