Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Чудех се дали това място винаги е било „Дейс Ин“?

— Ако се върнете достатъчно назад, е било тресавище — отговори мъжът.

— А ако се върна две години назад?

— Било е „Рамада“ — ухили се мъжът. — Но е било преди да започна работа тук, така че това са свидетелски показания, основани на слухове.

Докато вечеряше, Келър се чудеше как са могли да прехвърлят хотел от една верига в друга. Струваше му се доста своеволно.

Тъкмо размишляваше дали да поръча още една чаша кафе, когато на вратата се почука. Той надникна през шпионката и отвори. Глория се шмугна вътре, затвори вратата и посегна да я заключи.

— Беше странно да се храня сама. А и вместо виетнамска храна получих хамбургер, пържени картофи и кола. Ако искаш да се пръждосвам, само кажи.

— Че защо да искам?

— Не би трябвало да общуваме помежду си, не помниш ли? Защото може да стане дума за делото.

Лицето й беше зачервено и си беше освежила грима. Дали не беше направила нещо и с косата?

— Изглеждаш различно — отбеляза той.

— О! Ами, взех си душ. И реших да си направя косата така.

— Много ти отива.

— Благодаря.

— И аз си взех душ.

— Е, след цял ден в съда…

— Човек има нужда от душ.

— Определено — потвърди тя и го погледна. — Е, какво ти се прави? Искаш ли да говорим за делото?

— Не.

— И аз. И слава богу, защото ни казаха да не го правим. Това е лудост, нали? Не знам с кой акъл дойдох тук.

— Нима?

— Искам да кажа, че изобщо не е в мой стил. След като се изкъпах, се зяпах в огледалото. Нещо като „хей, момиче, какво си мислиш, че правиш?“. Стоях гола, ако можеш да си представиш.

— Мога.

— Мислех си за това, докато бях под душа. А ти? Мислеше ли си за нещо?

— Мислех си.

— За мен?

— Да.

— Когато се насапуниса…

— Да.

— И двамата сме си взели душ. Не е ли страхотно? И двамата сме чисти. — Тя си пое дълбоко дъх. — Хайде да се изцапаме.

— Боже! — каза тя. — Какви фантазии имах само! И ето ни заедно и е по-хубаво от фантазиите. Снощи, докато си приготвях багажа, го планирах.

— Наистина ли?

— Да, абсолютно. Когато седнахме около масата, си помислих: „Е, няма да стигнем до решение до пет часа. Дори и да съм единствената, която протака, и всички да ме помислят за идиотка и инат, не ми пука. Ще ни изолират“.

— Трябва да призная, че и аз се опитвах да проточа обсъждането.

— Така си и мислех. Никак не е лесно да прочета мислите ти, но имах чувството, че и двамата сме на една и съща вълна. — Тя се завъртя към него и сложи ръка върху гърдите му. — Знаеш ли какво друго си мислех? Че ако стигнем до решение, ако няма начин да протакам, без да изглеждам смешна, ще излезем заедно…

— Както правим всеки път.

— Както правим всеки път още от първия ден — уточни тя.

— И си бях намислила сценарий. Аз казвам: „Смятах, че ще прекараме нощта в хотел“. Ти отвръщаш: „Да, и аз така“. Аз казвам: „Пак можем да го направим. Дори имаме приготвен багаж“.

— И аз правя така понякога — призна той. — Разигравам разни сцени в главата си.

— Разигра ли някоя с нас двамата?

— Няколко.

— Не знам дали щях да имам смелост да кажа: „Хайде да отидем на хотел“. Едва събрах кураж да дойда в стаята ти.

— Но го направи.

— Но го направих. А ако не бях? Щеше ли да ме потърсиш?

— Вероятно щях да се обадя.

— Щяха ли да ти кажат номера на стаята ми?

— Триста и четиринайсет — каза той. — Слушах внимателно, когато се регистрираше.

— Точно така научих номера на твоята! И ти си направил същото. Значи идеята не е била само моя.

— Да, определено сме на една и съща вълна.

— Това ме кара да се чувствам по-добре. Никога досега не съм правила нещо подобно. Боже, не мога да повярвам, че го казах! Но е истина. Аз съм добро италианско момиче, ходила съм на църковно училище, не правя такива неща. Абсолютно никога не съм изневерявала, а, повярвай ми, имала съм възможности.

— Вярвам ти.

— Първия ден се насочих към теб, но само защото имах чувството, че ще бъдеш интересен събеседник. После, докато обядвахме, реших, че си хубав мъж. И когато процесът започна, вече си фантазирах.

— Фантазирала си?

— Седях от другата страна на масата и си мислех за всички неща, които искам да направя с теб.

— Е, сега ги направи.

— Хмм…

— Какво?

— Не всичките.

— О?

— Имам богато въображение. Коя, по дяволите, съм аз, че дори да си помисля за някои от тях? Искам да кажа, че съм от Статън Айлънд.

— Мислех, че си от Инууд.

— Преместих се в Инууд, когато се омъжих. Но съм от Статън Айлънд.