Лоуренс Блок - Убийства по списък

Келър погледна Глория през масата и тя завъртя очи. Една от азиатките каза, че не може да хапне нито залък повече, и председателят отвърна, че и той не може в момента, но това не означава, че по някое време няма да му застърже. Друга жена отбеляза, че сандвичите ще изсъхнат, като стоят непокрити, и някой вметна, че те така или иначе сигурно ще отидат в боклука, щом ги изнесат от стаята — приставът просто щеше да ги изхвърли.

— Е, няма как да ги пратят с кораб в Сомалия, за да нахранят гладуващите — отвърна жената.

Една чернокожа заседателка, която седеше срещу Келър, моментално се намръщи, но после очевидно прецени, че в забележката няма нищо расистко, и си замълча.

— Има ли консенсус? — попита Морган Фрийман. — Всички ли са съгласни да оставим храната и напитките? — Никой не възрази и той се усмихна. — Добре, решихме трудния проблем. Сега вече можем да се заемем с въпроса дали обвиняемият е виновен, или невинен.

— Виновен или не — обади се Глория.

— Поправям се — каза той. — Благодаря ви. Съдията изрично повтори това няколко пъти. За да го оправдаем, не е нужно да сме убедени, че е невинен, а само, че вината му не е доказана. Някой има ли идея как да подходим?

Една ръка се вдигна — беше на госпожа Естевес. Председателят й кимна и се усмихна очаквателно.

— Трябва да отида до тоалетната — съобщи тя.

Извикаха пристава и той отведе жената. На връщане го придружаваха двамата младежи, които се заеха да разчистват масата. Никой не обели нито дума.

— Може ли да се върнем на видеото? — попита Глория.

— Братовчед ми имаше същото — обади се някой. — Ставаше за гледане на касети, но не можеше да се настрои да записва.

— Той не е можел — подметна друг.

— Нищо подобно, настройваше си го чудесно. То започваше да записва нещо и после само превключваше на друг канал. Кълна се, че тази машина има собствено мнение.

Келър заключи, че това поставя видеото едно стъпало над съдебните заседатели, които най-малкото не знаеха собственото си мнение, ако изобщо го имаха. Движеха се по допирателната.

И сега Глория ги насочи по доста обиколна пътека. След като обсъдиха надълго и нашироко приумиците на видеоплейърите по принцип, тя подхвана една нишка, която защитата ревностно бе прокарала. Нирщайн беше призовал няколко свидетели да проследят историята на видеото, представено от обвинението в съдебната зала — от момента, в който, както се твърдеше, Клифърд Мейпс го беше купил от обвиняемия, чак до сега. Обвинението се постара да го идентифицира като една от стоките, откраднати от склад на „Прайс Клъб“ в Лонг Айлънд, и представи свидетел, някой си Уилям Гъбинс, който изпълнявал ролята на съгледвач на крадците и получил видеото като част от дела си. Гъбинс свидетелства, че продал видеото на обвиняемия.

Нирщайн твърдеше, че процедурите са били нарушени и електронното устройство, представено в съда, не е същото, което според твърденията клиентът му е купил от Уилям Гъбинс и пак според твърденията е продал на полицая под прикритие.

— Сещате ли се какъв въпрос зададе на отговорника на полицейския склад? Попита го дали някога е носил вкъщи предмети, които са му били поверени за съхранение.

— Мъжът каза „не“ — обади се една от азиатките, госпожа Чен.

— Но Нирщайн не спря дотам — напомни им Глория. — Той попита за точно определена вещ, за видеокамера. Искаше да разбере дали онзи не я е взел, за да снима тържеството за рождения ден на дъщеря си.

— И той каза „не“ — додаде отново госпожа Чен.

Келър си спомни размяната на реплики. Отговорникът на склада, който според Глория щеше да изглежда значително по-добре, ако отслабне с пет килограма и си обръсне мустаците, призна, че дъщеря му празнувала рождения си ден на еди-коя си дата и че той лично увековечил събитието на филмова лента. Призна и че по онова време не е имал собствена видеокамера, и сега нямаше, но категорично отрече да е взимал камера от склада и твърдеше, че я е заел от шурея си. Шийхи възрази срещу този разпит, заяви, че няма връзка с делото и саркастично подхвърли, че сигурно следващата стъпка на защитата ще е да поиска да пуснат записа от тържеството в съда. Това й навлече забележка от страна на съдията, който явно намираше историята за достатъчно увлекателна, за да отхвърли възраженията й.

— Ами не знам — каза Глория.

— Трябва да се придържаме към показанията — отбеляза госпожа Естевес. — Адвокатът зададе въпросите си и мъжът им отговори.

Келър не искаше да казва нищо, но не успя да се сдържи.