Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Вероятно просто е изморен — предположи Келър. — Сигурно не може да спи през нощта, защото отговорността да съди друго човешко същество му тежи.

— Или пък просто е отегчен до смърт. Наистина е скучно, нали?

— Има някои хубави моменти — отговори той, — но са малко и спорадични. Останалото е все едно да гледаш как водата се изпарява.

— Във влажен ден. Адвокатите повтарят всичко, докато ти иде да закрещиш. Задават едни и същи въпроси по няколко пъти. Явно имат високо мнение за съдебните заседатели.

— Не е като по телевизията.

— Не е, иначе щеше да смениш програмата. Вземи например „Закон и ред“. Двете ченгета хващат лошия в първите трийсет минути и Сам Уотърстън го праща в затвора още преди да е минал и час. А на тази прокурорка й трябва повече време само да установи каква марка е видеото.

— „Корт ТВ“ е по-реалистична.

— Когато дават репортажи на живо. Иначе ти показват само частта, в която нещо се случва. А дори и когато предават на живо, гледат да прекъсват по време на скучните части. — Тя си разбърка студеното кафе. — Но сигурно не бива да говорим за това.

— Можеш да се отпуснеш — безизразно каза той. — Не нося диктофон.

Глория го зяпна и в следващия момент избухна в смях и сложи ръка върху неговата.

— Ченгето е чернокож — каза той на Дот, — а обвиняемият е бял. Май не съм го споменавал преди.

— Ти и Темида — рече тя. — Двамата далтонисти.

— В началото не знаехме. Искам да кажа, че знаехме за обвиняемия, защото той седеше с адвокатите си. Бял мъж на средна възраст с физиономия НЗ и грозна перука на име Хюбърман.

— Перуката му си има име?

— Какво е това, час по английски? Знаеш какво имам предвид. Той се казва Хюбърман.

— Знам какво е перука — рече тя, — независимо дали си има име, и никога не съм виждала хубава. Но какво е НЗ физиономия? Няма запомняне? Не закачай?

— Нередовни залози — поясни той. — Хората, които залагат на коне, имат специфично изражение.

— Нещо като бих-можех-трябваше?

— Точно такова. Въпросът е, че видяхме полицая чак когато дойде време да дава показания, а дотогава обвинението вече беше доста напреднало. И се оказа, че той е чернокож. Крадецът също.

— Преди минута каза, че е бял.

— Не обвиняемият. Крадецът, мъжът, който е откраднал видеото и го е продал на Хюбърман. Той е свидетел на обвинението. И двамата с ченгето са афроамериканци.

— И?

— Това обяснява много неща около избора на съдебни заседатели. Главният въпрос на предварителното проучване беше дали според нас полицаите лъжат или казват истината. Е, като цяло белите вярват в полицията повече отколкото чернокожите.

— Я гледай, чудно защо.

— Да. Така че човек би предположил, че обвинението ще иска бели съдебни заседатели, а защитата — чернокожи.

— Схванах. Когато обвиняемият е бял, а ченгето — чернокож, всичко се обръща.

— Но не мисля, че някой има представа колко точно ще се обърне. Ще ми се да знаех всичко това преди предварителното проучване, защото щеше да е интересно да се наблюдава. За обвинението перфектният съдебен заседател е чернокож мъж с високо мнение за полицаите, а идеалът на защитата е бял мъж, който смята точно обратното.

— Чернокож мъж, бял мъж. Няма ли жени съдебни заседатели?

— Седем от дванайсетте са жени. И една от резервите.

— А съотношението чернокожи към бели?

— Четири бели и три чернокожи. И двамата резервни са чернокожи.

— Сметката не излиза.

— Плюс трима латиноамериканци и двама азиатци.

— Те как се отнасят към полицаите?

— Нямам представа.

— Според теб какво ще решат съдебните заседатели?

— Същият отговор. Даже не мога да предположа.

— А ти? Как ще гласуваш?

— Наистина не трябва да говоря за това.

— Келър…

— Още не съм решил.

— Сериозно? Не знаеш дали е виновен, или не?

— О, по този въпрос няма съмнение — отговори той. — Естествено, че е виновен. Един поглед и си наясно, че е мошеник. Сигурно в гимназията е приемал залози за футболни мачове, а откакто е зарязал училището, изкупува крадени вещи.

— Но ти току-що каза…

— При това без дори да взимаме предвид показанията, които така и не чухме. Например никой не ни каза какво са намерили в апартамента на Хюбърман.

— Може би не са открили нищо.

— В такъв случай защитата щеше да повдигне въпроса. „Дами и господа съдебни заседатели, предполага се, че клиентът ми е търгувал с крадени вещи, и въпреки това обвинението иска да повярвате, че видеото, обозначено като веществено доказателство №1, е единственият краден предмет в негово владение. Това не е ли странно съвпадение?“ Но никой не обели нито дума за това какво са открили при обиска. Това означава, че са намерили стая пълна с телевизори, видеоплейъри и камери, но съдията е постановил, че претърсването е незаконно и не се зачита.