Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Видеото е крадено.

— Което означава, че ще трябва да си купи ново. Надявам се, че има застраховка.

— Виж, вече е доста късно. Ще ти се обадя утре.

— Ще се държа прилично, обещавам. Ченгето си е купило крадено видео. Вероятно въпросът е дали е знаел, че е крадено, когато го е купил.

— Точно затова го е купил. Типът, който му го е продал, не е знаел, че е ченге, и сега го съдят за търговия с крадени вещи.

— Звучи ясно и просто.

— Ако ченгето казва истината.

— Ти как мислиш?

— Не знам. Още не сме чули показанията му.

— Не сте?

— Не сме чули почти нищо. Адвокатът и прокурорката непрекъснато обсъждат нещо помежду си и доколкото разбирам, спорят най-вече за това какво трябва да чуем излиза, че хората, които най-малко знаят какво става, са съдебните заседатели.

— Е, това е американският стил, нали така?

— Очевидно. Съдията каза, че можем да четем вестници и да гледаме телевизия, но ако попаднем на информация за случая, трябва да спрем да четем.

— Или да смените канала.

— Точно така.

— Мъж се сдобил с крадено видео и го продал на ченге. Не мисля, че това ще е водещата новина по „Лайв ет Файв“. Но ти залагаш на сигурно, като се криеш в Балтимор. Или смяташ да се прибереш по-рано?

— Запазил съм стая за уикенда. Може да остана.

— Колкото повече време прекараш там, толкова повече ще привлечеш вниманието.

— Ако напусна пансиона по-рано, също ще привлека вниманието.

— Отседнал си в пансион?

— Нещо такова, предлагат и закуска.

— Странен ли е?

— Хубав е. Никога не съм съвсем сигурен какво означава странен .

— Зависи от интонацията, с която го изговаряш. Спи ми се. Ще си лягам.

Келър затвори телефона. И той беше изморен. Леглото му с балдахин на четири стойки изглеждаше доста примамливо, макар че щом затвориш очи, няма да забелязваш нито стойките, нито балдахина.

Странен.

Поколеба се за миг и тръгна в противоположната на пансиона посока. Не беше чак толкова уморен, а и сутринта можеше да спи колкото си иска. Така че нямаше причина да не се отбие в „Каунтърпойнт“ за едно питие преди лягане.

В понеделник на обяд Глория каза:

— Знаеш ли как прекарах уикенда? Ще решиш, че напълно съм откачила.

— Скочила си с бънджи от Световния търговски център?

— Топло. Седях си на дивана и гледах „Корт ТВ“.

— Скачането с бънджи е по-откачено.

— И по-вълнуващо. Като че ли не газя цяла седмица в тази помия. Знаеш ли какво правех?

— Току-що ми каза.

— Не, какво действително правех. Отне ми известно време да го осъзная. Надявах се уж случайно да попадна на репортаж за нашия процес.

— Несъзнателно имаш предвид.

— Правилно, в началото несъзнателно, а после съзнателно, защото разбрах какво правя и продължих да го правя. Естествено, знаеш каква е вероятността „Корт ТВ“ да си губи времето с нашето дело. Не е Големият влаков обир. — Тя набоде с вилицата каквото ядеше. — И, разбира се, не дадоха нищо. Май в залата няма камери, а?

— Не съм забелязал.

— Когато съобщих на семейството ми, че са ме избрали за съдебен заседател, снаха ми моментално каза, че сигурно ще ме дават по телевизията. Нали се сещаш, ако снимат в общ план всички съдебни заседатели. Мисля, че не е позволено, но на кого му пука? Какво толкова като показват лицето ти на няколко милиона телевизионни екрана?

— Смятам, че телевизията прави нещата истински — отвърна Келър. — Виждаш жена, чието бебе е изядено от койот, и някакъв репортер натиква в лицето й микрофон и я пита как се чувства.

— И вместо да му каже да върви на майната си, както според теб би постъпил всеки нормален човек…

— Тя отговаря на въпроса и споделя болката си със света. Хората си мислят, че трябва да направят точно това. Смятат, че щом ти се удаде шанс, трябва да се появиш по телевизията, защото това придава истинност на преживяването ти.

— Та-дам — прозвуча като цитат от „Дълбоки мисли“. — Но знаеш ли какво? Мисля, че си прав.

На следващия ден тя каза:

— Говорих със зет ми за господин Битнър и как не може да си държи очите отворени.

— О?

— Не казах, че е съдебен заседател и не споменах името му. Зет ми смята, че състоянието може да е свързано с патологичното затлъстяване на господин Битнър.

— Патологично затлъстяване?

— Той е медицински работник, знае всички термини.

Мъжът беше доста пълен, помисли си Келър. Достатъчно едър, за да си има собствен пощенски код. Но къде се вписваше патологичното? Дали това, че носиш цялата тази тежест, те тласка към мрачни мисли? Дали часове наред се чудиш колко души ще успеят да вдигнат ковчега ти?