Лоуренс Блок - Убийства по списък

— А на мен ми плаща общината — каза Келър.

— Да, четирийсет кинта на ден. При такова заплащане човек би си помислил, че хората ще се избиват да станат съдебни заседатели. Доста си млад за пенсионер.

— Съкратиха ме — обясни той. — Закриха длъжността ми и получих добро обезщетение. Освен това имах спестени пари. От време на време взимам по някоя и друга поръчка на свободна практика.

На връщане тя го попита дали книгата му харесва.

— Хубава е. Едва се удържах да не я дочета още снощи.

— Тя не е на шест, нали?

— На около трийсет и пет.

— Майтапчия такъв. Естествено, и аз те взех на подбив за това, че я наричаш момиче. Надявам се да ме включат в някой процес.

— Наистина ли?

— Защо не? Забавлявам се.

Той се обади на Дот в сряда следобед.

— Рано са те пуснали да си ходиш. Сигурно това ще рече, че за теб войната свърши.

— Назначиха ме за съдебен заседател.

— Шегуваш се. Каза ли им какво мислиш за смъртното наказание?

— Не успях. Явно, когато хлапе забегне с дамска чанта, не ги интересува какво смяташ за смъртното наказание.

— Хулиган, отмъкнал дамска чанта, със сигурност заслужава инжекция. Такъв процес ли ти натресоха? За задигане на чанта?

— Не, май става въпрос за по-сериозна кражба. Обвиняемият беше на предварителното проучване. Изглеждаше твърде стар и муден да задига чанти. Утре ще чуя встъпителните речи и ще науча повече.

— Цяла нощ няма да спиш от любопитство.

— Цяла нощ няма да спя, за да си дочета книгата.

— Онази за епидемията? Мислех, че си я пазиш за съда.

— Като те изберат за съдебен заседател, вече не можеш да четеш. Трябва да внимаваш.

— Освен ако не си съдията. Келър, не можа ли да направиш нещо по време на еди-какво си?

— Предварително проучване.

— Все тая. Не можа ли да изразиш някакво крайно мнение?

— Не знаех какво би им харесало и какво — не, затова просто отговарях на въпросите. И ме избраха.

— Късметлия. Все пак през уикенда си свободен, нали?

— От петък следобед до понеделник сутринта.

— Освен ако не те изолират.

— За процесите, при които съдебните заседатели са в постоянна изолация, избират хора по цяла седмица. В случая избраха всичките дванайсет заседатели и двамата резервни за няколко часа.

— С други думи, дребни риби. Колко ще продължи?

— Няколко дена. Може би седмица.

— Не е толкова зле.

— Не е.

— Този уикенд ще отидеш в Балтимор, нали?

— Веднага щом ни разпуснат.

— И или ще приключиш работата веднага, или ще се върнеш след няколко дена, когато процесът свърши. Аз не виждам проблем. А ти, Келър?

— И аз — отвърна той. — Няма проблем.

Сам в апартамента си, без нищо да го разсейва, той заби нос в книгата. Отношенията между героя и героинята, в началото обтегнати, а впоследствие все по-романтични, не го трогваха, но в основната сюжетна линия имаше напрежение, което го караше жадно да прелиства страниците.

И не можеше да не хареса лошия. Авторът се опитваше да му придаде човешки облик, като описваше тежкото му детство, как баща му го тормозел, майка му умряла и му се случили всевъзможни ужасни неща. Това обясняваше защо е станал такъв, макар че на Келър не му се вярваше. Харесваше злодея, защото му допадаше начинът му на действие и бързата му мисъл.

В началото на книгата имаше сцена, в която едно сладко момиченце си играе с кученцето си и лошият го заговаря приятелски. После изпробва вируса върху детето, като го прибавя към млечния му шейк, и то умира от болестта като всички останали — кърви и се гърчи в агония. Този развой трябваше да ти покаже какъв мерзавец е мъжът, в случай че си изпитвал някакви съмнения.

Келър не гледаше така на нещата. Мъжът се сприятеляваше с детето само защото възнамеряваше да го зарази с вируса. Така че приятелството им не беше истинско, а просто част от плана.

Освен това мъжът искаше да изтреби цялото население на Ню Йорк, ако не и целия свят. Хлапето така или иначе щеше да умре заедно с всички останали. А така щеше да изпревари тълпите и да отиде в болница, докато все още има живи лекари и медицински сестри да се погрижат за него. Не че щяха да го спасят, но поне можеха да облекчат мъките му.

Разбира се, помисли си Келър, той беше склонен да симпатизира на лошите. Поне в книгите и филмите. Любимите му актьори играеха типовете, които Брус Уилис, Стивън Сегал и Жан-Клод ван Дам покосяваха един след друг. В днешно време имаше доста добри холивудски злодеи, но според него никой от тях не можеше да стъпи и на малкия пръст на Джак Елам, може би най-страхотното лошо момче, заставало някога пред камера. А кога Джак Елам е оставал жив до края на филма?