Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Чудя се какво си говорят на съвещанията при съдията — каза той. — Но сигурно дори не бива да правим догадки.

— На няколко пъти почти разбрах какво си казват.

— Наистина ли?

— Опитах се да не слушам, но това е като да се опитваш да не мислиш за нещо. Например за бял носорог.

— Ъ?

— Давай — подкани го тя. — Опитай се да не мислиш за бял носорог.

Имаше стотици неща, за които не можеха да говорят, но им оставаше целият свят извън съдебната зала. Келър й каза как е стоял буден до късно, за да довърши книгата, а тя му разказа за един от старшите партньори в кантората й, който имал любовна връзка с клиентка. Не останаха без тема за разговор.

В един и половина се върнаха в ложата на съдебните заседатели. Прокурорката започна да представя свидетелите на обвинението и Келър се съсредоточи върху показанията им. Когато съдията закри заседанието, наближаваше пет часът.

На следващия ден, петък, Келър вече съжаляваше, че си е прочел книгата. Всички ти казваха да си носиш четиво, докато чакаш да разбереш дали ще те зачислят към някое дело. Но не те предупреждаваха, че след като попаднеш в списъка на съдебните заседатели, нуждата от развлечение е не по-малка. Човек не можеше да чете по време на съвещанията при съдията — не би изглеждало добре, ако някой съдебен заседател измъкне книга в мига, в който адвокатите се скупчат да си шушукат със съдията — но имаше много други възможности.

— Двете страни да се явят в кабинета ми — нареди съдията към десет часа и напусна залата заедно с адвоката и прокурорката за двайсетина минути. Докато отсъстваха, двама от съдебните заседатели затвориха очи и когато процесът продължи, единият не успя да ги отвори.

— Струва ми се, че господин Битнър откърти — каза той на Глория по време на обяд и тя отвърна, че човекът или е спял, или е овладял умението да хърка буден.

— Но вероятно не бива да го обсъждаме — добави тя и Келър се съгласи.

Следобед имаше още две съвещания при съдията и една дълга почивка, по време на която съдията и представителите на защитата и обвинението останаха в съдебната зала, но заседателите трябваше да излязат. Приставът ги съпроводи до друга стая, където всички седнаха около една маса, все едно щяха да обмислят присъдата. Но нямаше какво да обмислят и беше забранено да разискват делото помежду си, а седяха твърде близо един до друг, за да водят лични разговори, така че им оставаше само да си седят. В този случай книгата щеше да е от полза.

Около четири и половина съдията ги разпусна за почивните дни. Келър, който си беше приготвил куфарче с чиста риза, чифт чорапи и бельо, се отправи към гара „Пенсилвания“.

Предишния уикенд Келър беше отседнал в хотел близо до гарата, но във Фелс Пойнт се натъкна на пансион, който изглеждаше приемливо и със сигурност беше по-удобен. Беше запазил стая предишната вечер и се регистрира малко след девет. Към полунощ се обади в Уайт Плейнс от уличен телефон наблизо.

— В Балтимор съм — каза той.

— Това е добре — отвърна тя. — Всеки трябва да е някъде. И тъй като ти имаш работа в Балтимор…

— Този уикенд нямам.

— О?

— Нашата приятелка е извън града. На Източния бряг е.

— Нима всички не сме там? Ню Йорк и Балтимор не са ли на Източния бряг?

Той обясни, че става въпрос за област в щата Мериленд, нещо като полуостров от другата страна на залива Чесапийк. Ирен Макнамара беше там и щеше да се прибере чак в понеделник сутринта.

— А по това време ти ще си в стара задушна съдебна зала — отбеляза тя. — Освен ако не зарадваш старата леля Дороти, като й кажеш, че процесът е приключил.

— Абсурд! Та той започна едва вчера сутринта.

— Винаги съществува възможност да се случи чудото споразумение с прокуратурата. Но не и този път, а?

— Не.

— Крадец на чанти ли е, Келър? Ще се погрижиш ли малкият негодник да си получи заслуженото?

— Забранено ми е да говоря за делото.

— Я повтори.

— Нещо не е наред с връзката ли? Казах, че…

— Знам какво каза.

— Тогава защо ме караш да повторя?

— За да се чуеш. Замисли се какво изръси току-що и на кого го каза. И се сети за всички неща, които не бива да правиш, включително и това, което няма да можеш да свършиш този уикенд, защото някой е отишъл на Източния бряг.

— Едно ченге си е купило видео — каза той.

— Сигурно това е добра идея, Келър. Горките хорица се трудят до късно и понякога изкарват двойни смени; така че как да следят любимите си сапунени опери? Единственият вариант е да записват сериалите и да ги гледат по-късно.