Лоуренс Блок - Убийства по списък

Но Келър не симпатизираше на каузата на злодея от книгата. Как можеш да подкрепяш унищожаването на човечеството? Дори да си имал лош ден, дори да си бесен на всичко и на всички, това беше малко крайно. И все пак, когато супердвойката успя да спре лошия и да спаси света, Келър се почувства измамен. Очакваше се огромно бедствие, а каква беше развръзката? Не се случи нищо. Беше като да запалиш фишек и да го оставиш да изтлее.

След като дочете книгата, Келър продължи да разсъждава над нея в леглото. Беше се насилил да не заспи, докато не я свърши, а сега не му се спеше. Не можеше да си позволи да се върти цяла нощ, на сутринта трябваше да е отпочинал и съсредоточен, за да съди друго човешко същество, и…

Това е. Вълнуваше се от предстоящия процес. И трябваше да признае пред себе си това, което не призна пред Дот. Той искаше да стане съдебен заседател.

Отчасти, помисли си той, това беше вътрешната потребност да вземеш успешно всеки изпит, независимо дали си искал да се явяваш на него. Точно като рибата Чарли — иска ти се да си достатъчно готин, за да си рекламното лице на „СтарКист“, дори това да означава да свършиш в консервената кутия.

Затова направи всичко възможно да бъде избран. Много от въпросите бяха свързани с полицията. Дали евентуалният съдебен заседател има роднини полицаи? Вярва ли, че полицаите по принцип казват истината? Допуска ли, че е възможно полицейски служител да изопачи истината, за да осигури осъдителна присъда?

Това навеждаше Келър — както и всички останали, които обръщаха внимание — на мисълта, че ключов елемент от процеса ще са показанията на някой полицай, както и че според защитата полицаите лъжат, за да скалъпят фалшиво обвинение срещу невинен човек. Ако Келър искаше да отговори честно на въпросите, щеше да се позатрудни. През годините беше имал, слава богу, малко вземания-давания с полицията и отношението му към служителите й в общи линии зависеше от това какъв филм е гледал наскоро. Полицаите от балтиморския сериал му харесваха. Допадаше му и това, че понякога изпълняваха съвместни задачи с полицаи от друга поредица, в която действието се развива в Ню Йорк. Всъщност Мънч, любимият балтиморски полицай на Келър, се беше преместил в Ню Йорк, за да участва в нов сериал за сексуални престъпления. Не просто актьорът бе сменил сериала, а самият герой се беше преместил и на Келър това много му харесваше.

Но имаше сериали, в които полицаите бяха тъпи, корумпирани и жестоки, и Келър не ги харесваше. Те биха излъгали най-безочливо в съда, докато Мънч би изръсил много неща, които нямат нищо общо с въпроса, би охулил системата, правителството и бившата си жена, но със сигурност нямаше да лъжесвидетелства.

Затова на предварителното проучване Келър не последва примера на една жена преди него. Тя каза, че щом полицаите могат да подхвърлят доказателства, за да скалъпят обвинения срещу известна личност като О Джей, значи са способни на всичко. Дан! Освободена от участие в процеса. Следваше мъж, който най-невъзмутимо каза, че понякога полицаят е длъжен да излъже в съда, защото иначе престъпниците ще се измъкнат безнаказано. Тряс! Освободен от участие в процеса.

Келър възприе среден път, който го правеше приемлив както за обвинението, така и за защитата. И издържа изпита. Стана съдебен заседател.

Както и Глория Дантон.

В девет часа на следващата сутрин Келър седеше в ложата за съдебните заседатели заедно с останалите тринайсет късметлии. До обяд, когато съдията обяви почивка, двете страни бяха приключили с встъпителните си речи. Всички излязоха от съдебната зала и Келър и Глория автоматично се отделиха от останалите. После, все така автоматично, отидоха право в „Сайгон Пърл“ и си поръчаха специалитета за деня.

На път за ресторанта си говореха за времето и колко по-свеж е въздухът навън в сравнение с този в съдебната зала. Докато чакаха храната, и двамата се чудеха какво да кажат.

— По принцип не бива да обсъждаме делото. Даже не съм напълно сигурна дали може да обядваме заедно.

— Съдията не е казвал, че не можем.

— Така е. Може ли да говорим за другите съдебни заседатели?

— Не знам. Не трябва да говорим за адвоката и прокурорката и какво мислим за встъпителните им речи.

— Ами за дрехите им? И прическите?

Тя завъртя очи и Келър схвана, че Глория не е възхитена от дрехите и прическата на прокурорката. Косата на жената — кестенява с червеникав оттенък, дълга до раменете и сресана назад — изглеждаше добре според Келър и в неговите очи облеклото й беше съвсем приемливо — класически делови костюм, но той си знаеше възможностите. Когато ставаше въпрос за дрехи и прически, всеки хетеросексуален мъж беше като непосветен, който гледа албум с марки. Тънкостите му убягваха.