Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Но откъде се е сетил да попита? — Всички извърнаха глави към него и той продължи: — Откъде е знаел за тържеството за рождения ден и че мъжът го е снимал с камера?

— Всеки записва тържествата на децата си — отговори някой.

Така ли? Всеки ли детски рожден ден се запечатва за вечни времена, момент, замразен във времето чрез магията на видеолентата? Някой гледаше ли изобщо тези записи?

— Но Нирщайн знаеше датата — настоя Келър. — Трябва да е чул отнякъде, че онзи е взел видеокамера от склада. Нямаше как да не отрече, защото е нарушение на правилата. Но само защото отрече, не означава, че не се е случило.

— Но не означава и че се е случило — изтъкна една жена.

— Така е — съгласи се Келър. — Въпросът е на кого ще повярваме.

— Но какво значение има? Сред доказателствата на обвинението няма видеокамера. Има само видеоплейър. На кого му пука дали човекът е взел видеокамера? Не е трябвала на никого, а и той я е върнал във вида, в който я е взел.

— Това говори за метод на действие — отбеляза Глория.

— Какъв метод? Ако е взел видеокамера, значи е взел и видеоплейър? И дори да го е направил, какво от това? Какво като е занесъл вкъщи видео, което между другото никой не твърди, че е взел, и го е върнал на следващия ден или след седмица? Пак си е същото видео.

— Освен ако не го е разменил — подхвърли един мъж.

Отново се отклониха и се захванаха да изясняват защо отговорникът на склада би взел видео и защо би го разменил с друго.

— Може да е имал същия проблем като братовчед ви — каза един мъж и кимна към жената с братовчеда, чието видео сменяло каналите без видима причина. — Може неговото да е било дефектно и да го е разменил с онова от склада.

— Видеото, което Мейпс е купил от обвиняемия.

— Което Мейпс твърди, че е купил от обвиняемия.

Келър погледна Глория. Тя не се усмихваше, изражението на лицето й беше предпазливо неутрално, но той разбра, че е доволна.

— Осем гласа „виновен“ — съобщи Морган Фрийман. Е, Милтън Симънс, помисли си Келър, но и самият Морган Фрийман не би могъл да го каже по-добре. — Три „невинен“.

— Бройката не излиза — обади се някой.

— Това прави единайсет гласа и едно празно листче. Явно някой още не може да реши — каза Симънс. — Това гласуване беше само да добием представа какви са нагласите, така че не е нужно да сте напълно убедени, за да гласувате по един или друг начин, но щом на този етап не можете да вземете решение, няма проблем. Някой, който е гласувал „невинен“, би ли казал няколко думи защо е гласувал така?

— Ами — започна Глория, — аз просто не съм убедена, че обвинението доказа тезата си. Не съм сигурна, че това е същото видео.

— Момиче — обади се най-едрата чернокожа жена, — що за аргумент е това? „Това не е краденото видео, което му продадох. Продадох му друго крадено видео.“ Краденото си е крадено и продаденото си е продадено.

— Ами плодовете на отровеното дърво?

— Това е друго нещо — каза Милтън Симънс и обясни какво наричат юристите „плодове на отровеното дърво“. — Ако са претърсили нечия къща — даде за пример той — и ако са открили стая, пълна с крадени вещи, и ако претърсването е обявено за незаконно, тогава всички намерени улики и всичко, до което водят те, се определя като „плодове на отровеното дърво“ и горко на този, който ги изяде. Което ще рече, че доказателствата не могат да се използват.

— Бас ловя, че и те са го направили — намеси се Келър.

— Кое?

— Претърсили са жилището му. Щом арестуваш човек за притежание на крадени вещи, естествено, че претърсваш къщата му.

— Може би не са открили нищо.

— Тогава Нирщайн щеше да вдигне врява до небесата. „Претърсихте ли жилището на клиента ми? Открихте ли нещо инкриминиращо? И искате да повярваме, че видеото, за което се твърди, че клиентът ми е продал, е било единствената крадена вещ в негово владение?“ Но никой не обели нито дума за обиск, което означава, че той не се взима предвид.

— Някой се е издънил със съдебната заповед — предположи една жена. — Плодове на отровеното дърво.

Споменаването на плодове събуди господин Битнър.

— Вие отидохте до тоалетната — каза той на госпожа Естевес — и затова сега няма нищо за ядене.

— Хей, човече, какво трябваше да направи жената?

— Съжалявам — отвърна Битнър. — Имам ниска кръвна захар и ставам раздразнителен.

— Тогава защо не казахте на пристава да оставят сандвичите?

И така нататък, помисли си Келър. И нататък, и нататък.