Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Значи може да е същият тип, а може и да не е.

— Много ни помага, а?

— Да се върнем в Луисвил. Тогава добре ли го видя?

— Дали съм го погледнал? Да. Мога ли да го опиша сега? Не, не мисля. Видях по-добре надписа, който държеше.

— Това не ни помага особено, Келър. Надали още го носи.

— Беше облечен в кожено яке, но и това не помага. На ръст беше горе-долу колкото мен, нито млад, нито стар. Нито дебел, нито слаб. Нищо, което да запомниш от пръв поглед.

— Все едно описваш себе си, Келър.

— Е, не бях аз.

— Не си бил, иначе щеше да помниш. Какво е намислил? Да ти кажа, изобщо не ми прилича на Батман, особено като се има предвид как стои настрана и те оставя да изпълниш поръчката, преди да пристъпи към действие. Ако беше защитник на истината, справедливостта и американските ценности, нямаше ли да се опита да предотврати замисленото?

— Така би си помислил човек.

— Тогава защо чака? В Бостън може да не е имал голям избор. Вероятно не е могъл да те идентифицира, докато не си излязъл от блока. Но в Луисвил е разполагал с предостатъчно време. Какво е чакал?

— Може да се е съобразявал с някого.

— С кого, за бога? Със сигурност не с Хършхорн. С теб? Искал е да се насладиш на триумфа си, преди да те изхвърли зад борда? Не ми се вярва. Тогава кой остава? — Очите й се ококориха. — Боже! Съобразявал се е с клиента.

— Не знам кой друг остава.

— Но защо му пука за него? Чакай малко. Започва да ми просветва. Не иска да прецака клиента, затова изчаква убиеца да направи удара, преди да предприеме ход срещу него. Но какво го е грижа за клиента?

— Той е в бизнеса.

— Което, предполагам, трябваше да стане ясно още в началото. Искам да кажа, виж му почерка. Два в главата с двайсет и втори. Това не ти е каубойска стрелба. Той е професионалист, който си подписва работите.

— Но какво има против мен? — Келър се изправи на крака. — Не може да е лично. Даже не знае кой съм. Дали се опитва да ме накара да се присъединя към синдиката? Аз даже не знаех, че има такъв, но ще си плащам членския внос като всички останали.

— Може да си заслужава, дори и само заради груповата медицинска застраховка. Келър, може би си прекалено егоцентричен.

— Иска да ме убие, защото съм прекалено егоцентричен?

— Може изобщо да не е свързано с теб.

— Всъщност няма как да е свързано с мен, нали? Защото той разбира за поръчката и чака убиеца да се появи. И какъв е изводът? Той е в бизнеса и се опитва да убие другите момчета от бранша? Възможно ли е, Дот? Нямаше ли да чуем нещо?

— Помниш ли работата в Ню Йорк?

— Естествено, че я помня. Току-що говорихме за нея.

— Помниш ли, че се обадих на човека, на когото по принцип звъня за поръчки в града?

— Телефонът му бил изключен.

— Точно така.

— И по-късно ти разбра, че…

— Не спирай, Келър. Довърши си мисълта.

— Че е мъртъв. Не беше ли умрял в леглото?

— Както и симпатичната двойка в Луисвил, помниш ли?

— Но аз си мислех, че е било нещо със сърцето.

— Сърцето му спряло, също както и техните. Умираш и сърцето ти спира. Така стават нещата.

— Мислиш, че е бил убит?

— Не можем да изключим тази възможност. Дори случаят да е вписан като естествена смърт… Колко от твоите изпълнения през годините са влезли в архивите като естествена смърт?

— Доста.

— И сърцата на всички тези хора са спрели.

— Значи смяташ, че твоят човек е бил някъде по работа, другият тип го е изчакал да приключи, проследил го е до къщи и…

— И се е погрижил сърцето му да спре.

— Защо?

— Защо някой би направил подобно нещо? Това ли питаш?

— Аха, защото не схващам.

— Ти правиш същото, затова аз ще ти задам същия въпрос. Защо го правиш?

Той се замисли.

— Андрия ми каза, че това е кармата ми, но не съм сигурен, че разбирам какво означава това. Може да е предначертано от звездите, знам ли? Може палецът да има нещо общо, а може би…

— Келър, престани.

— Какво има?

— Не ми философствай. Не питам какво прави добро момче като теб в този бизнес. Казвам: ето те теб, правиш каквото правиш, появява се работа и ти я поемаш. Защо я поемаш?

— Какво искаш да кажеш, Дот? Защо я поемам? С това се занимавам.

— И защо го правиш? Какво ти дава?

— Какво ми дава? Е, много добре знаеш.

— Достави ми удоволствието да го кажеш.

— Ами, пари. Плащат ми.

— Бинго!

— Това ли искаше да кажа? Че ми плащат за нея? Мислех, че се разбира от само себе си. Е, какъв е смисълът? Човекът, който се опитва да ме убие, го прави, защото някой му плаща?