Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Защо не? Щеше да е лесно, нали?

— Щеше да е лесно във всеки един момент през следващите два дена. Но е изчакал да приключа с Хършхорн. И в Бостън изчака да очистя Търноуър.

— Що за човек е? Учтив? Оставя другия да мине пръв?

— Очевидно.

— Истински джентълмен — каза тя. — Келър, опитвам се да схвана. Дошъл е да търси Ралф, за да се увери, че си в тази стая. После, след като се е убедил, че си там, си е стоял кротко и е чакал.

— Вероятно ме е следил.

— Докато си купувал марки и си карал по моста към Индиана. Това ли е от другата страна на реката? Индиана?

— Точно така.

— След това си приключил с Хършхорн и той е бил достатъчно близо, за да го узнае. И после какво? Проследил те е обратно до мотела?

— Не се е налагало да ме следи отблизо. Знаел е къде отивам.

— Значи двамата сте отишли дотам и ти си се прибрал в новата си стая, а той е отишъл в предишната.

— Паркирах отзад, близо до предишната стая — припомни си той. — Противно на навика си. Видял е колата и се е уверил, че съм се прибрал. После е изчакал да си легна и е пристъпил към действие.

— Имал е ключ?

— Или е разполагал с достатъчно инструменти, за да се справи с ключалка на мотелска стая. Което изобщо не е трудно.

— Влиза и вижда две глави на възглавницата. Сигурно е решил, че ти е излязъл късметът.

— Предполагам.

— Тъмно е и не забелязва, че никоя от главите не е твоята. Не светва ли лампата след това? Човек би си помислил, че ще иска да се порадва на изпълнението си.

— Може би.

— Но не непременно?

— Защо да си прави труда, ако е сигурен, че е заковал и двамата? Но ако все пак е светнал лампата, тогава какво?

— Келър, той те следи през цялото време, значи трябва да знае как изглеждаш.

— Възможно е мъжът, когото е прострелял, да е приличал малко на мен, особено с лице във възглавницата и с два куршума в главата. Но да речем, че е осъзнал грешката си. Какво може да направи? Да тръгне от врата на врата да ме търси?

— Не може да го направи.

— По всяка вероятност е решил, че съм зарязал колата, някой ме е закарал до летището и съм си заминал. Така или иначе ме е изпуснал. Но според мен не е светвал лампата и не е разбрал, че е оплескал нещата, докато не е прочел за това на следващия ден във вестника.

— Опитвам се да схвана, но не е лесно. Искаш ли малко студен чай?

— Може, но не ставай. Аз ще го донеса.

— Не, движението ми помага да мисля. Какво направи след Луисвил?

— Прибрах се у дома и си заживях постарому.

— Имам предвид в работата. После изникна поръчката в Ню Йорк, за която аз имах лошо предчувствие, тъй като трябваше да я откажа. Къде е бил нашият приятел, докато си се занимавал с нея?

— Нямам представа.

— Ако беше засякъл дирите ти в града, в крайна сметка щеше да научи името и адреса ти. Но нищо подобно не се случи. Келър, какво според теб го кара да се задейства? Какво му служи като сигнална лампа?

— Сигурно научава, че са наели убиец и скоро ще последва удар.

— И тръгва, знаейки кой е обектът, но не и убиецът.

— Явно.

— И наблюдава обекта или засича убиеца, когато пристигне в града, както е станало с теб в Луисвил. Сигурно не е надушил поръчката за онзи художник в Ню Йорк.

— Сигурно.

— Или пък я е надушил, но не е могъл да те засече. Никой не те е посрещнал, никой не ти е посочил жертвата, онзи художник. Как се казваше той между другото?

— Низуондър.

— Бил си на откриването на изложбата му.

— Заедно с половината авантаджии от Долен Манхатън.

— Ако е наблюдавал Низуондър в очакване някой да го убие, значи още си чака, защото вместо това ти пречука клиента. Какво следваше?

— Тампа.

— Тампа. Нещо с бийч.

— Индиан Рокс Бийч.

— Отиде и се върна на същия ден. Дори да е бил готов да действа, всичко приключи още преди да е успял да те вземе на мушка. Следва Бостън и така стигаме до днес, освен ако не пропускам нещо.

— Мисля, че това е всичко.

— Видял си го в Бостън, нали така каза? Слязъл е от таксито и е погледнал блока на Търноуър?

— Не беше блокът на Търноуър. Мисля, че беше на момичето.

— Радвам се, че ми изясни тази подробност. Важното е, че си го видял, нали?

— Видях някого. Може да е бил той, а може и да не е.

— Това е въпросът. Виждал ли си този човек и преди?

— Не знам.

— Приличаше ли на онзи в Луисвил, който се е навъртал с табела?

— Когато го видях да слиза от таксито, предположих, че е Търноуър. Какво видях? Мъж с шапка и палто, навлечен да не се намокри. И беше в гръб. Изобщо не видях лицето.