Лоуренс Блок - Убийства по списък

Тя се оживи при възможността най-после да предложи нещо.

— Виждате ли хотела отсреща? Под навеса ще сте на сухо. Освен това там непрекъснато спират таксита. И знаете ли какво? Обзалагам се, че при Анджела на касата ще има чадър, който можете да вземете. Хората постоянно ги забравят там и ако не вали, даже не си и помислят да се върнат за тях.

Касиерката го снабди с черен сгъваем чадър — малко нестабилен, но поне щеше да свърши работа.

— Помня шлифера — каза тя. — Зелен. Видях го да влиза и после да излиза, но изобщо не разбрах, че е влязъл един човек, а е излязъл друг. На това му се вика отличителна дреха. Мислите ли, че ще можете да си намерите друг такъв?

— Няма да е лесно — отговори той.

— Не искаше да изпълниш тази поръчка и не разбрах защо — каза Дот. — Изглеждаше като разходка в парка и се оказа точно това.

— Разходка в дъжда. Откраднаха ми шлифера.

— И чадъра. Е, Келър, дори в порядъчен град като Бостън има безскрупулни типове. Можеш да си купиш нов.

— Преди всичко изобщо не биваше да купувам този.

— Каза, че е бил зелен.

— Твърде зелен.

— Какво си правил, чакал си да узрее?

— Вече друг да му мисли. Следващият ще бъде бежов.

— С бежовото не можеш да сбъркаш. Не много светло обаче, защото иначе всичко ще си личи. Съветвам те да е по-скоро пясъчно.

— Както и да е. — Той погледна към телевизора. — Чудя се какво обсъждат.

— Предполагам, че не е толкова интересно колкото шлиферите. Мога да включа звука, но според мен е по-добре да си останем в неведение.

— Вероятно си права. Чудя се дали е било това. Имам предвид изчезването на шлифера.

— Чудиш се дали е било какво?

— Това, което почувствах.

— Ти имаше предчувствие за Бостън, нали? Не ставаше въпрос за аукцион на марки. Не искаше да поемеш поръчката.

— Но я поех, нали?

— Но не искаше. Разкажи ми повече за това чувство, Келър.

— Не беше само чувство.

Не беше готов да й сподели за хороскопа. Представяше си как ще реагира и не искаше да го чуе.

— И друг път си имал предчувствие. В Луисвил.

— Това беше малко по-различно.

— И двата пъти всичко мина чудесно.

— Вярно е.

— Тогава според теб откъде идват тези чувства? Някаква идея?

— Никаква. Във всеки случай този път чувството не беше толкова силно. И поех работата и я свърших.

— И мина като по вода.

— Горе-долу.

— Горе-долу?

— Използвах нож за писма.

— За какво? Съжалявам, глупав въпрос. Какво направи, задигна го от бюрото му?

— Купих го по пътя.

— В Бостън?

— Не исках да го прекарвам през детектора за метал. Купих го в Бостън и го взех със себе си, когато свърших работата.

— Естествено. И си го захвърлил в някой контейнер или канал. Или не си? Иначе нямаше да повдигаш въпроса. О, боже, Келър! Бил е в джоба на шлифера?

— Заедно с ключовете.

— Какви ключове? О, по дяволите, ключовете за апартамента. Разнасял си в джоба на шлифера си връзка ключове и оръжие, с което е извършено убийство?

— Щяха да заминат в някой канал, преди да отида на летището, но първо исках да хапна нещо и малко след това разбрах, че шлифера ми го няма.

— И крадецът се е сдобил с нещо повече от шлифер.

— И чадър.

— Защо не забравиш за чадъра? Освен шлифера е взел ключовете и ножа за писма. Нали на ключовете няма табелка с адреса?

— Само два ключа на обикновена телена халка.

— И надявам се, че не си поръчал да гравират инициалите ти на ножа за писма?

— Не, освен това го изчистих. Но все пак.

— Нищо не води към теб.

— Така е.

— Но все пак.

— Точно това казах. „Но все пак.“

Като се върна в града, Келър си купи бостънски вестници. И двата отразяваха подробно убийството. Оказа се, че Алвин Търноуър е бил виден бизнесмен, свързан с местни политици, и както намекваха вестниците, с елементи със съмнителна репутация. Фактът, че е станал жертва на насилствена смърт в любовно гнездо в Бек Бей заедно с блондинка, за която не е бил женен, не омаловажаваше новината за смъртта му.

И двата вестника посочваха, че полицията работи по различни версии. Четейки между редовете, Келър заключи, че ченгетата нямат никаква следа. Можеше да предполагат, че някой е поръчал убийството на Търноуър, както и да успеят да разберат кой е той, но нямаше да стигнат доникъде. Нямаше очевидци и липсваха веществени доказателства.

Той едва не пропусна другото убийство.

„Глоуб“ не го отразяваше. Но на последната страница на „Хералд“ имаше кратка статия за труп на мъж, открит в Бостън Комън. Беше прострелян два пъти в главата с малокалибрено оръжие.