Лоуренс Блок - Убийства по списък

Келър си представи как горкият негодник лежи по лице върху тревата и дъждът неумолимо се сипе върху него. Можеше да си представи и шлифера на мъртвеца. „Хералд“ не споменаваше нищо за шлифера, но това нямаше значение. Келър можеше да си представи и него.

Той се прибра вкъщи и проведе няколко телефонни разговора. На следващата сутрин излезе рано, купи „Глоуб“ и „Хералд“ и ги изчете на закуска. После проведе още един телефонен разговор и хвана влака.

— Казвал се е Луис Мино — съобщи той на Дот. — Не е носел документи за самоличност, но полицията разполагала с отпечатъците му. Арестуван е десетина пъти по най-различни обвинения — от дребни кражби до подправяне на чекове.

— Чудех се що за човек ще открадне нечий шлифер. Дребен мошеник, ето какъв.

— Някой му е пуснал два куршума в главата с пистолет двайсет и втори калибър.

— Математически погледнато, това е същото като един с четирийсет и четвърти.

— Било е достатъчно. Предполагам, че е бил със заглушител, но не мога да кажа със сигурност. Мино вървял през парка и убиецът изчакал да няма никакви хора наоколо, което изобщо не е било трудно предвид лошото време. Приближил се, гръмнал го и си заминал.

— Сигурно е бил член на група за саморазправа с престъпници — каза Дот. — Щом види някой да краде шлифер, му отмъщава. Чарлс Бронсън може да играе тази роля във филма.

— Какво знаеш за клиента ни, Дот?

— Не мога да повярвам, че го казваш точно ти. Просто не мога.

— Явно някой е наблюдавал блока на „Екситър стрийт“. Всъщност…

— Какво?

— Докато чаках, едно такси спря и остави мъж пред сградата. Помислих си, че е той… Как му беше името? Търноуър. Не че имаше някаква прилика, но беше в гръб. Мъжът огледа блока през улицата, но после отмина. Може да е продължил само малко по-нататък и да е изчакал.

— И да те е видял да влизаш и излизаш.

— Облечен в зеления си шлифер. После ме е проследил до заведението, където обядвах, и се е лепнал за мен, когато съм излязъл, само дето този път не съм бил аз.

— Бил е Луис Мино.

— С моя шлифер. Дъждът валеше като из ведро и онзи не е видял добре лицето. Но е видял шлифера. Закачил се е за него. Мино е отишъл в парка, стрелецът го е проследил, издебнал е подходящия момент и…

— Бум-бум.

— Или пук-пук, ако е използвал заглушител.

— Кой знаеше, че ще ходиш на „Екситър стрийт“? Отговор: клиентът. Но още не мога да повярвам.

— Ченгетата вярват.

— Как така?

— Вече знаем какъв цвят е бил шлиферът на Мино. Искаш ли да познаеш какво са открили в джобовете?

— Ключовете и ножа.

— Ножа за писма.

— Както и да е. Бях забравила за тях. Ченгетата са направили връзката?

— Как могат да я пропуснат? Един мъж е намушкан, а друг е намерен мъртъв на по-малко от миля с нож за писма в джоба. Открили са и следи от кръв по него.

— Мислех, че си го избърсал.

— Избърсах го, но не съм го прекарал през автомивка. Открили са следи. Вероятно не достатъчно, за да се направи ДНК тест, но могат да определят кръвната група и тя ще се окаже същата като на Търноуър.

— И ножът за писма пасва на раната.

— Точно така. И ключовете пасват на ключалките.

Тя кимна бавно.

— Не е трудно да се навържат нещата. Мино е минал в по-висока категория и е приел мокра поръчка, видял е сметката на Търноуър на „Екситър стрийт“ и е отишъл на среща в Бостън Комън, за да си получи парите. И вместо това го застрелват, бум-бум или пук-пук, защото мъртвите не говорят.

— Така си го представят.

— Но ние знаем как стоят нещата, нали така, Келър? Мино е казал „Защо не?“ на погрешния шлифер и си е спечелил куршум в главата погрешка. От някой, който работи за клиента ни.

— Преди малко каза, че не можеш да повярваш.

— Какъв избор имам, Келър? Трябва да повярвам, независимо дали искам.

— Не е задължително.

— О?

— Тази нощ почти не съм мигнал. Премислях всичко. Помниш ли Луисвил?

— Дали си спомням Луисвил? Мога ли да го забравя? Миризмата на трева, вкусът на ментов джулеп в ледена чаша. Пълните трибуни на „Чърчил Даунс“, тропотът на конете по пистата. Келър, никога не съм била в Луисвил, така че какво има да си спомням?

— Знаеш какво имам предвид.

— Пътуването ти дотам, другия случай, в който имаше лошо предчувствие. Един съпруг проследил невярната си жена до мотела ти и я убил заедно с гаджето й в предишната ти стая.

— Заковал ги е с по два куршума в главата с двайсет и втори калибър.

— Мили боже! Но нали арестуваха съпруга?