Лоуренс Блок - Убийства по списък

Докато Келър претегляше всички тези съображения, моментът отмина и Търноуър влезе в блока.

Още по-добре. Ако едно чукане щеше да коства на Търноуър живота, нека поне да има шанс да му се наслади. Така беше за предпочитане, отколкото да бърза и да претупа работата. Търноуър можеше да се порадва на още трийсет-четирийсет минути живот, а Келър — да се махне от проклетия дъжд и да изпие едно кафе.

В кафенето Келър се почувства като един от самотниците от плаката на Едуард Хопър. Сети се, че цял ден не е слагал нищо в устата си. Някак си пропусна закуската, което бе необичайно за него.

Е, денят криеше висок риск, нали така? Пневмония, глад — много опасности го грозяха.

Яденето трябваше да почака. Сега нямаше време, а и не обичаше да работи с пълен стомах. Това те прави муден, забавя реакциите ти, замъглява преценката ти. По-добре да изчака и да хапне както трябва, след като приключи.

Докато кафето му изстиваше, отиде в тоалетната и извади ножа за писма от кутията. Изхвърли опаковката, а самия нож пъхна в джоба на сакото си, където можеше да бръкне бързо. Острието беше заоблено и не ставаше за рязане, но пък имаше хубав остър връх. Дали обаче беше достатъчно остър да проникне през няколко ката дрехи? Добре че не беше действал импулсивно. По-добре да изчака Търноуър да се освободи от палтото, сакото и ризата си и тогава ножът за писма щеше да се справи без проблем.

Келър си допи кафето, облече зеления шлифер, взе си чадъра и се върна да си свърши работата.

Нищо работа наистина.

Отключи без никакви трудности. В коридора на блока и по стълбището не налетя на никого. Ослуша се пред вратата на апартамента на втория етаж, чу музика и течаща вода и влезе.

Остави чадъра, съблече шлифера, изхлузи си обувките и тихо се промъкна през всекидневната и по коридора към вратата на спалнята, откъдето долиташе музиката. Завари жената — слаба, тъмна блондинка, да седи с кръстосани крака на ръба на неоправеното легло и да пуши цигара.

Тя изглеждаше ужасно уязвима и Келър искрено се надяваше да не му се наложи да я нарани. Ако успееше да спипа Търноуър насаме и да го ликвидира, без тя да го види, можеше да я остави жива. Ако го видеше обаче, всички шансове отпадаха.

Душът спря и след миг вратата на банята се отвори. Появи се мъж с тъмнозелена кърпа през кръста. Той беше напълно плешив и Келър се учуди как, по дяволите, е успял да се набута в грешен апартамент. Но осъзна, че в крайна сметка това е Търноуър. Просто си беше свалил косата, преди да влезе под душа.

Търноуър отиде до леглото и направи гримаса, след което взе цигарата от момичето и я изгаси в пепелника.

— Моля се на Бог да ги откажеш — каза той.

— А аз се моля да спреш да се молиш да ги откажа — отвърна тя. — Пробвала съм. Не мога да спра, ясно? Не всеки има твоята проклета воля.

— Има дъвки.

— Започнах да пуша, за да се отърва от навика да дъвча дъвка. Мразя да гледам как възрастни жени преживят като стадо крави.

— Има и лепенки. Защо не си сложиш лепенка?

— Това ми беше последната цигара.

— Знаеш, че си го казвала и преди, и колкото и да ми се иска да вярвам…

— Не, глупако — сопна се тя. — Беше последната цигара, която имам в себе си, а не последната в живота ми. Щом трябваше да се правиш на строгия татко и да ми вземеш цигарата, трябваше ли да е последната?

— Можеш да си купиш още.

— Не думай. Адски си прав, че мога да си купя още.

— Отиди да си вземеш душ — каза Търноуър.

— Не искам да си взимам душ.

— Ще се освежиш и ще се почувстваш по-добре.

— Имаш предвид, че ще се освежа и ти ще се почувстваш по-добре. Освен това ти току-що си взе душ и излезе сърдит като мечка с ранен крак. Да върви по дяволите душът.

— Вземи си.

— Защо? Какво има, смърдя ли? Или просто искаш да ме изкараш от стаята, за да можеш да се обадиш по телефона?

— Мейвис, за бога…

— Можеш да се обадиш на някоя, което не пуши, не се поти и…

— Мейвис…

— О, я върви по дяволите — тросна се Мейвис. — Ще си взема душ. А ти си сложи косата, става ли? Изглеждаш като тъпа билярдна топка.

Душът течеше, а Търноуър стоеше надвесен над огледалцето й за гримиране и си нагласяше перуката. В този момент Келър сложи ръка върху устата му, заби ножа за писма в гърба му, ловко го пъхна между две ребра и го вкара право в сърцето. Едрият мъж нямаше време да се съпротивлява — докато разбере какво се случва, то вече се беше случило. Тялото му потръпна веднъж, после се отпусна и Келър го пусна на пода.