Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Но, разбира се, това е абсурдно.

Тя поклати глава.

— Можело е да ви убият, Джон.

— Как? И аз си мислех същото, но просто не е вярно. Убиецът е отишъл в стаята само заради хората, които са били вътре. Те са го привлекли, а не самата стая. Така че как би могъл да представлява опасност за мен?

— И все пак е имало опасност.

— Хороскопът ли го показва?

Тя кимна сериозно и вдигна едната си ръка, държейки палеца и показалеца си на сантиметър един от друг.

— Смъртта е била ето толкова близо до вас.

— Такова беше усещането . Но…

— Забравете за съпруга и за случилото се в тази стая. Съпругът на жената не е бил заплаха за вас, но някой друг е бил. Били сте върху тънък лед, Джон, и метафората е много сполучлива, защото кънкьорът никога не си дава сметка, че ледът е тънък, докато той не се пропука.

— Но…

— Но не е станало. Каквото и да ви е застрашавало, опасността е отминала. После хората са били убити и това ви е привлякло вниманието.

— Като пропукване на лед, но върху друго езеро. Ще трябва да помисля над това.

— Сигурна съм, че ще го направите.

Той си прочисти гърлото.

— Луис? Дали всичко е предначертано от звездите и ние просто го изживяваме тук на земята?

— Не.

— Можете да погледнете този лист хартия и да кажете: „На тази и тази дата ще се приближите до смъртта, но ще си останете жив и здрав“.

— Само първата част. „Ще се приближите до смъртта.“ Можех да го погледна и да ви кажа само това. Но нямаше да мога да ви уверя, че ще оцелеете. Звездите показват предразположения и задават вероятности, но бъдещето никога не е напълно предсказуемо. И ние действително имаме свободна воля.

— Ако тези хора не бяха убити и ако просто се бях прибрал вкъщи…

— Да?

— Щяхме да водим този разговор и вие щяхте да ми кажете в каква опасна ситуация съм бил. Тогава щях да го приема просто за разположение на звездите. Щях да съм усетил нещо, но после щях да забравя всичко. Така че щях да ви погледна и да кажа: „Да, добре“, и да обърна страницата.

— Можете да благодарите на мъжа и жената.

— И на човека, който ги е застрелял. И на мотористите, които вдигаха шум над първата стая. И на Ралф.

— Кой е Ралф?

— Приятелят на пияницата, онзи търсеше него. Мога да съм благодарен и на пияния, само че не му знам името. Всъщност не знам името на никого освен на Ралф.

— Може би имената не са важни.

— Знаех имената на мъжа и жената, както и на мъжа, който ги е застрелял, тоест съпруга. Но не си ги спомням. Права сте, имената не са важни.

— Не са.

Той я погледна.

— Предстоящата година…

— Ще бъде опасна.

— От какво трябва да се притеснявам? Трябва ли да помисля добре, преди да се кача на самолет? Да се обличам дебело във ветровити дни? Можете ли да ми кажете откъде идва заплахата?

Тя се поколеба, преди да отговори:

— Имате враг, Джон.

— Враг?

— Враг. Някой иска да ви убие.

— Не знам — каза той на Дот.

— Не знаеш? Келър, какво има да знаеш? Какво по-просто от това? В Бостън е, за бога, не от обратната страна на Луната. Хващаш такси до „Ла Гуардия“, мяташ се на самолет на „Делта“, даже няма нужда от резервация, и след половин час вече си кацнал на „Лоуган“. Взимаш такси до града, свършваш каквото правиш най-добре и пак си на самолета, още преди денят да е приключил. Ще си вкъщи много преди началото на шоуто на Джей Лено. Парите са добри, клиентът е благонадежден, а работата — фасулска.

— Разбирам, Дот.

— Но?

— Не знам.

— Келър, явно пропускам нещо. Помогни ми. Коя част от „не знам“ не разбирам?

Той за малко не отвърна „не знам“, но се възпря навреме. В гимназията една учителка здравата беше нахокала класа им заради тези думи. „Начинът, по който използвате думите «не знам», е лъжа. Изобщо нямате предвид това. Зад тях се крие: «Не искам да кажа» или «Страхувам се да кажа».“

— Хей, Келър — извика едно от момчетата. — Коя е столицата на Южна Дакота?

— Страх ме е да ти кажа — отговори той.

Какво се страхуваше да каже на Дот? Че звездите не показват работата в Бостън? Че денят, който клиентът смята за подходящ, а именно идната сряда, според неговата астроложка — неговата астроложка! — е ден, пълен с опасности, и Келър ще е изложен на изключително голям риск.

(„И какво да правя в тези дни?, попита я той. Да си остана в леглото при заключена врата? Да си поръчам храна по телефона?“ „Първото не е лоша идея, посъветва го тя, но на твое място бих проверила кой стои от другата страна на вратата, преди да я отворя. И бих внимавала какво ям.“ Хлапето от китайския ресторант може да е нинджа убиец, помисли си той. Говеждото със сос от стриди може да е посипано с цианид.)