Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Да вземеш една-единствена анатомична характеристика и да й лепнеш такова драматично име. Ничий палец не е накарал човек да убие друг човек.

— Тогава защо го наричат така?

— За съжаление не съм изучавала историята на хиромантията. Предполагам, че някой е забелязал тази особеност у няколко прочути убийци и е разпространил слуха. Даже не съм сигурна дали статистически се среща по-често сред убийците, отколкото сред обикновените хора. Съмнявам се, че някой знае. Джон, това е незначителна особеност и не си струва да бъде забелязвана.

— Но вие я забелязахте.

— Случайно.

— И я разпознахте. Не споменахте нищо, докато не ви направи впечатление, че го крия в юмрука си. Беше несъзнателно, даже не знаех, че го правя.

— Разбирам.

— Значи трябва да означава нещо, иначе защо бихте го запомнили?

Тя продължаваше да държи ръката му. Келър беше забелязал, че това е един от начините жените да покажат, че си събудил интереса им. Докосват те съвсем невинно по дланта, ръката или рамото или пък задържат ръката ти по-дълго от необходимото. Ако го направи мъж, ще бъде окачествено като сексуално насилие, но така жената ти дава да разбереш, че няма нищо против да бъде насилена.

Това обаче беше различно. С тази жена нямаше сексуален заряд. Ако беше направен от шоколад, можеше и да има за какво да се притеснява, но плътта беше в безопасност в нейно присъствие.

— Джон — нежно се обърна тя към него. — Аз го търсех.

— Търсили сте…

— Палеца. Или нещо друго, което да потвърди това, което вече знаех за вас.

Докато говореше, тя го гледаше право в очите и той се запита какъв ли шок се е изписал в погледа му. Опита се да не реагира, но как можеш да попречиш на чувствата си да не се отразят в очите?

— И какво е то, Луис?

— Това, което знам за вас?

Той кимна.

— Че животът ви е изпълнен с насилие, но мисля, че вече го споменах.

— Казахте, че съм нежен и не изпитвам никакъв гняв.

— Но е трябвало да убивате хора, Джон.

— Кой ви каза?

Тя вече не държеше ръката му. Дали я беше пуснала? Или пък той я беше издърпал?

— Кой ми каза?

Маги, помисли си той. Кой друг може да е? Маги беше единственият им общ познат. Но откъде е разбрала тя? В нейните очи той беше корпоративен служител от предградията, макар да живееше сам в центъра на града.

— Всъщност имах няколко информатори.

Сърцето му бумтеше. Какво говореше тя? Как може?

— Чакайте да видя. Имаме Сатурн и Марс, да не забравяме и Меркурий. — Тонът й беше мек, а погледът — ласкав. — Джон, има го в хороскопа ви.

— Моят хороскоп.

— Веднага го забелязах. Докато работех по него, имах силно усещане и в момента, в който позвънихте на вратата, знаех, че отварям на човек, извършил много убийства.

— Изненадан съм, че не отменихте срещата.

— Помислих си го. Но нещо ми подсказа да не го правя.

— Някое птиченце?

— Вътрешна подбуда. Или просто любопитство. Исках да видя как изглеждате.

— И?

— Веднага разбрах, че не съм сгрешила с хороскопа ви.

— Заради палеца?

— Не, макар да беше любопитно, че получих това допълнително потвърждение. Най-издайническото в палеца ви беше усилието да го скриете. Но вибрацията, която долових от вас, ми разкри много повече отколкото палецът ви.

— Вибрацията.

— Не знам по-добър начин да го кажа. Понякога интуитивната част на съзнанието долавя неща, за които петте сетива са слепи и глухи. Понякога човек просто знае нещо.

— Да.

— Знаех, че сте…

— Убиец — довърши той.

— Е, човек, който е убивал. И то по много хладнокръвен начин. За вас, Джон, това не е лично, нали?

— Понякога има личен елемент.

— Но не често.

— Така е.

— Това е просто работа.

— Да.

— Джон? Не се страхувайте от мен.

Дали четеше мислите му? Надяваше се, че не. Защото в този момент през главата му мина, че не се бои от нея, а от това, което може да му се наложи да й стори.

А той не искаше. Тя беше хубава жена и той усещаше, че може да му каже неща, които е добре да чуе.

— Не трябва да се страхувате, че ще ви направя нещо или ще кажа на някого. Даже не бива да се опасявате от неодобрението ми.

— О?

— Избягвам да съдя, Джон. Колкото повече виждам, толкова по-малко съм сигурна какво е правилно и какво — погрешно. След като приех себе си — тя се пресегна към бонбоните с усмивка, — установих, че е по-лесно да приема другите хора. Палците и всичко останало.

Той погледна палеца си и вдигна очи към нейните.

— Освен това — продължи тя много нежно, — мисля, че сте се справили прекрасно в живота, Джон. — Тя потупа хороскопа му. — Знам с какво сте разполагали в началото. Смятам, че сте се развили чудесно.