Лоуренс Блок - Убийства по списък

— За хиромантия. В хиромантията палец като моя се нарича палец на убиец.

— В хиромантията.

— Точно така.

— Признавам, че изглежда необичайно, въпреки че никога не съм го забелязвала и нямаше да го забележа, ако не го беше размахал пред очите ми. Но къде се вписва частта с убиеца? Какво правиш? Убиваш хора, като прокарваш палец по линията на живота им?

— Не мисля, че човек действително прави нещо с палеца си.

— Не виждам какво би могъл да направиш, освен да спираш коли на автостоп. Или да направиш неприличен жест.

— Знам само, че имам палец на убиец и съм станал убиец.

— „Палецът му го е накарал да го направи.“

— Или обратното? Може палецът да е бил нормален при раждането ми и да се е променил успоредно с характера ми.

— Звучи налудничаво, но трябва да си го изясниш, защото цял живот носиш този палец. Винаги ли е бил такъв?

— Откъде да знам? Никога не съм му обръщал особено внимание.

— Келър, това си е твоят палец.

— Дали съм забелязал, че се различава от другите? Не знам, Дот. Може би трябва да се консултирам с някого.

— Идеята не е толкова лоша, но аз лично хубаво бих си помислила, преди да им позволя да ме подложат на лечение.

— Нямам предвид това.

Астроложката изобщо не отговаряше на очакванията му. Беше трудно да се каже какво точно очакваше. Да речем, някоя с тонове грим по очите, дълга коса, прибрана в шал, и големи обици халки — своеобразна кръстоска между циганка гледачка и хипарка. В лицето на Луис Карпентър той се натъкна на приятна, около четирийсетгодишна жена, която отдавна беше развяла бялото знаме в битката за слаба фигура. Имаше синьо-зелени очи и лесна за поддържане прическа, живееше в апартамент на „Уест Енд авеню“, обзаведен с удобни мебели, носеше широки дрехи, четеше любовни романи, ядеше шоколад и явно всичко това й понасяше добре.

— Ще е от полза да знам точния час на раждането ви — обърна се тя към Келър.

— Не мисля, че има начин да разберем.

— Майка ви е починала?

Починала. Може би щеше да е по-точно да каже, че се е провалила, помисли си Келър.

— Умря много отдавна.

— А баща ви…

— Умрял е преди да се родя — отговори Келър, макар че се зачуди дали е вярно. — По телефона ме попитахте дали има някой, който може да си спомни. Аз съм единственият останал жив и не си спомням нищо.

— Съществуват начини за възстановяване на много ранни спомени — каза тя и налапа шоколадов бонбон. — В някои случаи още от раждането. Познавам хора, които твърдят, че могат да си спомнят собственото си зачатие. Но нямам представа до колко може да им се вярва. А и по онова време едва ли сте носили часовник.

— Мислих по въпроса. Не знам името на лекаря, а и той също може да не е сред живите, но имам копие на акта ми за раждане. В него не пише часът на раждането, а само датата. Мислите ли, че в Бюрото по статистика пазят тази информация в някой архив?

— Възможно е, но не се притеснявайте. Аз мога да проверя.

— По интернет? Или нещо подобно?

Тя се разсмя.

— Не, не така. Казахте, че майка ви е споменала, че е станала рано сутринта да отиде в болницата.

— Така каза.

— И сте се родили доста лесно.

— Излязъл съм веднага щом е получила болки.

— Искали сте да сте тук. Вие сте зодия Близнаци, Джон, и… мога ли да ви наричам Джон?

— Щом искате.

— Как ви наричат обикновено?

— Келър.

— Много добре, господин Келър. Нямам нищо против да запазим официален тон, щом предпочитате, и…

— Не господин Келър. Просто Келър.

— О.

— Така ме наричат обикновено.

— Разбирам. Добре, Келър… не, няма да стане. Ще трябва да ви наричам Джон.

— Добре.

— В гимназията децата се обръщаха едно към друго по фамилия. Така се чувстваха пораснали. „Хей, Карпентър, написа ли домашното по алгебра?“ Не мога да ви казвам Келър.

— Не се притеснявайте.

— Съзнавам, че говоря като невротичка, но…

— Джон е чудесно.

— Добре тогава — съгласи се тя и се намести на стола. — Та, както сигурно знаете, Джон, вие сте зодия Близнаци. От последната декада, деветнайсети юни, което означава, че сте на прага на Рак.

— Това хубаво ли е?

— В астрологията, Джон, нищо не е хубаво или лошо. Но е хубаво от гледна точка на това, че обичам да работя с Близнаци. Намирам тази зодия за изключително интересна.

— Защо?

— Заради двойствеността. Това е знакът на раздвоението. — Тя се впусна в описание на характеристиките на знака и той кимаше в съгласие, без да разбира всичко. — Мисля, че най-интересното нещо при близнаците е отношението им към истината. Те по природа се двулични и все пак вътрешно благоговеят пред истината, което кореспондира на противоположния знак от зодиака. Който, разбира се, е Стрелец, а типичният стрелец не може да излъже дори за да се спаси. Близнаците ще излъжат, без да се замислят, но в същото време понякога са способни на изумителната откровеност на стрелеца.